Unknown - Матю Райли Летящ старт

Обаче Барнаби отново обърка плановете му — взе завоя добре и отблъсна нападението.

— Как успяваш, Барнаби? — попита Джейсън на глас. — Откъде знаеш…

И в този миг една мисъл го порази като удар с бухалка…

… и му разби сърцето.

Дидо!

Скок в миналото:

Тази сутрин Джейсън и Дидо седяха на скалите и гледаха изгрева на слънцето. И Джейсън ѝ разказваше как днес планира да победи Бейкър:

— Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията, записани на видеодиск. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив; отваря го по-широко от нужното, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои…

И един друг спомен се стовари отгоре му.

Денят, в който беше споделил с Дидо за своите кошмари и за най-големия си страх: да не му откъснат задния спойлер. На следващия ден Хорейшо Уонг безмилостно беше откъснал задния му спойлер; а те с Бъг едва не се убиха.

Най-големият му кошмар се беше сбъднал.

Случилото се едва не беше унищожило самочувствието му.

«О, Дидо… помисли си той. — Не е възможно!»

Но доказателствата бяха очевидни. Щом кажеше нещо на Дидо, враговете му го знаеха още на следващия ден.

Дидо беше от отбора на Барнаби и Зейвиър.

Мислите му се върнаха към Състезание 50.

«Аргонавт» профуча над старт/финала и започна последната обиколка, Обиколка 51.

Ериъл водеше.

Кришна караше на 2-ро място.

Празно пространство. След това Барнаби на 3-то.

И накрая Джейсън на 4-то.

По същество Състезание 50 се беше разделило на две състезания: между Ериъл и Кришна за победата; и второ между Джейсън и Барнаби за 3-то място.

Що се отнасяше до Джейсън, Ериъл и Кришна бяха без значение — както и да завършеше състезанието между тях, това нямаше да промени неговото място в генералното класиране. Всичко, което трябваше да направи, беше да победи Барнаби, за да отиде в Ню Йорк. Така както стояха нещата, 3-тото място в това състезание не беше по-лошо от 1-вото.

Надолу по правата покрай океана и за последен път през Шикана.

Джейсън продължаваше да настъпва Барнаби, опитваше се да намери начин да се промъкне покрай него.

Влязоха в участъка с айсбергите.

Джейсън се замисли дали да не мине отново по маршрута между трите блъскащи се айсберга, обаче реши, че щастието може да му изневери. По-добре да остане като залепен за опашката на Барнаби — все някак си ще успее да го надмине.

Но не успя да го направи сред айсбергите.

Барнаби го блокираше, понякога нагло препречваше цялата писта, за да отблъсне атаката му.

На север обратно към Тасмания.

След това в участъка, който водеше към сушата.

Още остри завои и опровергавайки предишните си несполуки, Барнаби взе всички добре — обаче сега Джейсън го притискаше на всеки завой, колите им влизаха и излизаха почти страна до страна.

Докато Джейсън и Барнаби се бореха в централната част на Тасмания, Ериъл Пайпър, след като беше провела едно почти съвършено състезание, прекоси старт/финала с пет секунди преднина пред Варишна Кришна и се класира на 1-во място.

Барнаби и Джейсън продължаваха да се състезават.

След като Ериъл и Кришна се класираха на 1-во и 2-ро място, за тях двамата още нищо не беше решено — който от тях спечелеше тази битка, щеше да замине за Ню Йорк.

Носеха са с рев и свистене по великолепния Тасманийски мост и наближаваха последния завой в състезанието — остър ляв под надлез на магистралата — и тогава Джейсън внезапно даде газ от вътрешната му страна…

… и го изяде!

Когато се показа старт/финалът, носът на «Аргонавт» започна леко да излиза пред муцуната на «Дяволска колесница».

— Неее! — изрева Барнаби.

А след това направи нещо напълно неочаквано.

Паникьосан и отчаян, блъсна силно Джейсън — и двете коли се отклониха над близката ивица размагнетизиращи светлини.

Джейсън се опитваше да се пребори с кормилото — но напразно. Виждаше как пред очите му неговите магнитни дискове се изпразват с поразителна скорост.

За негов късмет същото се случваше с колата на Барнаби. Тя също губеше цялата си магнитна мощност.

В този момент Джейсън видя накъде го бута Барнаби — право в една дебела бетонна колона, подпираща надлеза над главите им.

С ужасно скърцане и хрущене «Аргонавт» облиза колоната и се обърна на една страна, плъзна се още малко и се спря в следващата колона.

«Дяволска колесница» изигра същото представление, но се обърна на дясната върху пътя и сочеше назад.