Unknown - Матю Райли Летящ старт

Помогна им и това, че Зейвиър Зонора реши да не участва в Състезание 44, след като имаше огромна преднина пред останалите в генералното класиране.

Всяка сутрин от този ден насетне Джейсън и неговият отбор тренираха от изгрев до времето за закуска в северните гори на Тасмания. След това се връщаха в спортното училище за учебните си занимания.

Скоро се разчу за това.

Местните и техните семейства — магазинери и работници на притежавания от спортното училище остров — мнозина от които живееха на северните острови, започнаха да излизат по балконите си със сутрешното кафе и наблюдаваха как «Аргонавт» лавира между безпилотниците на светлината на изгряващото слънце.

Децата надаваха радостни викове, когато «Аргонавт» се сблъскваше с някой от безпилотниците.

Задният спойлер на болида вече беше покрит с десетки малки вдлъбнатини, но що се отнасяше до Джейсън, всяка от тях беше тухла в стената на неговата увереност.

Той се преизграждаше.

Иззиждаше се наново.

В Състезание 45 кара като демон и успя да се класира трети след Зейвиър и Барнаби. Това му донесе осем точки.

Още тренировки на разсъмване.

Състезание 46 беше на вратички и воден от брилянтната стратегия на Бъг — маршрут, който го държеше настрани от всеки възможен нападател — Джейсън спечели, макар Зейвиър да го следваше по петите. Двамата приключиха състезанието с еднакъв брой вратички. Десет точки за шампионата.

Още тренировки на разсъмване.

Последва Състезание 47: победа (над Барнаби и Уошингтън в състезание, в което използва прекия път при Порт Артър — Бъг помнеше точния път през него; Зейвиър предпочете да не участва).

Състезание 48: втори (след Зейвиър; Ериъл отпадна поради технически проблем: бяха почнали да я спохождат напоследък).

Състезание 49: трети (след Кришна и Барнаби; Зейвиър дори не се опита да спечели надпреварата и пресече финала десети — имаше нужда само от тази една точка, та преднината му в училищния шампионат да стане неоспорима).

Оставаше още едно състезание, но Джейсън беше успял да мине напред в класирането.

Със своите 307 точки Зейвиър беше недостижим и шампионската титла щеше да е негова.

Варишна Кришна с 296 точки също щеше да замине за Ню Йорк, независимо от това, което щеше да се случи в последното състезание.

Обаче след тях двамата щеше да има голямо боричкане за оставащите две места за Ню Йорк. В зависимост от класирането си в Състезание 50 всеки от останалите шестима състезатели би могъл да влезе в първата четворка.

Джейсън и Барнаби Бейкър имаха равен брой точки — 276, деляха четвъртото място в класирането (и имаха само точка преднина пред Ериъл, чиито отскоро появили се дребни технически проблеми ѝ бяха навредили много).

Обаче в действителност не бяха равни. Ако Джейсън и Барнаби свършеха сезона с равен брой точки (ако например и двамата катастрофираха в Състезание 50), Барнаби щеше да победи Джейсън по други показатели: в Състезание 49 се беше класирал 2-ри, а Джейсън — 3-ти.

Оказа се, че Джейсън има една-единствена възможност: трябваше да победи Барнаби Бейкър. Ако свършеше назад в класирането, трябваше да се моли резултатите на другите също да са кофти. Обаче, след като новите съюзници на Барнаби също щяха да бъдат на пистата, щеше да е трудно дори само да завърши .

Последното състезание за годината подхождаше съвършено за край на състезателния сезон.

Разработено, за да се поставят на изпитание всички умения на пилотите и всички възможности на летящите болиди, то щеше да се проведе на рядко използваната Писта 13 — свръхтрудно трасе, което се простираше в южна посока по протежение на свръхдълга права, преди да се преобрази във виеща се поредица завои, които се въртяха между най-външните айсберги на Антарктика.

В този участък на трасето състезателите можеха — стига да имаха куража — да поемат по един от трите преки пътища между ледените планини. Обаче всеки от тях минаваше между два айсберга, които се удряха един в друг. Затова си бяха спечелили името «ледените Сцила и Харибда». Обикновеното трасе не минаваше между удрящи се ледени блокове, но пък беше по-дълго. Голям риск — голяма печалба.

След това трасето поемаше обратно на север и се връщаше в Тасмания, където пилотите трябваше да намалят скоростта, за да преминат по тесните островни магистрали, преди да стигнат старт/финала в Хобарт.