Unknown - Матю Райли Летящ старт

Всяка обиколка отнемаше около 14 минути и след като Състезание 50 беше ендуро с 51 обиколки, това означаваше, че общата продължителност на надпреварата е 12 часа.

Обаче Състезание 50 имаше още една характерна черта, която го правеше абсолютен трепач: то беше не само изпитание за издръжливостта и уменията, но и проверка на способността да се позиционираш — Състезание 50 беше надпревара, при която последният отпадаше.

Техническото му обозначение беше «51-3-1 Супер ендуро последният отпада», което с прости думи означаваше, че ще продължи 51 обиколки и на всеки 3 от тях класиралият се на последно място пилот ще бъде елиминиран, докато не останат само четирима пилоти, които трябваше да решат всичко помежду си със спринт от шест обиколки до финала и едно отбиване в боксовете.

Това щеше да направи битката между Джейсън и Барнаби още по-опасна: ако Джейсън бъдеше елиминиран преди Барнаби, за Ню Йорк щеше да замине той.

Поне едно нещо беше съвсем ясно.

Състезание 50 щеше да се проведе по ръба на нож: предстоеше отчаяна битка и кораво състезание под непрекъснатата заплаха — последният ще бъде елиминиран.

Състезание 50 не прощаваше грешките.

Победителят щеше да вземе всичко.

Джейсън се събуди целият в пот.

Поредният кошмар с катастрофа.

— Какво ми става? — прошепна той на глас.

Погледна радиочасовника до леглото си. 01:30. Посред нощ. И то нощта преди Състезание 50. Само това му липсваше.

Седна в леглото, защото реши, че сънят ще е невъзможен, поне не веднага.

Излезе да се поразходи в градината край реката.

Седна на една пейка и внезапно чу в мрака гласове и стъпки. Скри се зад една статуя и се вслуша.

Различи два гласа. Единият дълбок, на възрастен човек, а другият млад и по-тънък.

Възрастният глас:

— Добра работа. Забави изкачването ѝ в класирането.

По-младият глас:

— Правя това, което ми казват.

Възрастният глас:

— Обаче тя все още може да завърши между първите четирима. А училището не иска госпожица Пайпър да замине за Ню Йорк. Беше достатъчно неудобно, че трябваше да ѝ се разреши да учи тук — а после малкият Чейсър ѝ осигури голяма реклама в Италия. Обаче ще е върхът на сладоледа, ако опрем до нея да представлява училището в Ню Йорк. Искам да се погрижиш това да не се случи.

По-младият глас:

— След случая с Бейкър вече не можем да изтощаваме магнитни дискове с микровълни. Бях пуснал червеи и вируси в компютъра на питмашината ѝ, обаче тя качи нов файъруол, и то от добрите. Все пак смятам, че ще мога да намеря някой нов вирус, който да блокира системата ѝ.

Възрастният глас:

— Добре. Направи го.

Заглъхващи стъпки по чакъла — двамата събеседници се отдалечиха.

Джейсън се беше ококорил.

Познаваше тези два гласа.

Единият беше на Жан-Пиер Леклерк.

А другият на Върнолд Смайт — брилянтинената маймуна от училищния отдел за части и оборудване.

Утре преди състезанието трябваше да поговори с Ериъл.

Съмна се.

Зората завари Джейсън на върха на скалите с Дидо. Седяха вторачени в изгрева. Въпреки безсънната нощ се бяха уговорили да се видят. В интерес на истината Джейсън искаше да види Дидо преди състезанието — нейното присъствие му вдъхваше сили.

На хоризонта черни облаци обрамчиха издигащото се слънце.

— Как се чувстваш? — попита Дидо.

— По-добре — отговори той твърдо. — По-силен.

Очите му бяха вторачени право напред. Лице на пилот.

— А планът ти за Барнаби?

— Май ще проработи. Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията по записите. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив — прави по-широк завой, отколкото трябва, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои.

Дидо го хвана за ръката.

— Джейсън, желая ти късмет.

— Благодаря — отвърна той.

После погледна отново към хоризонта.

— Днес ще вали.

Дъждът блъскаше по правия участък пред стартовата бариера. Скрити от пороя, летящите болиди чакаха в боксовете, магнитните им двигатели бръмчаха тихо, пилотите и навигаторите бяха напрегнати. (Поради технически и други причини шестима ученици нямаше да участват в състезанието.)

Стартовата бариера на спортното училище използваше модела на някогашните римски стартови бариери, които са пускали колесниците: широка, наподобяваща арка структура, в която имаше трийсет по-малки арки, отворени към широката права. Всяка арка подслоняваше една кола, желязна решетка преграждаше пътя ѝ. След като се дадеше сигналът, решетките щяха да се отворят и да пуснат пилотите.