Unknown - Матю Райли Летящ старт

Състезанието продължи в северна посока през Падуа — доближаваше се омайно близо до същинския финал Венеция II и монументалните тълпи там.

Огромни летящи трибуни се носеха над хълмовете и се въртяха във въздуха, за да могат хората да гледат отминаващите коли, след това се завъртаха отново, за да бъдат готови да наблюдават пак, когато след около два часа колите щяха да започнат да се връщат в края на състезанието.

След това идваше Милано — колите се наклоняваха да направят завой около великолепния замък Сфорца, преди да се насочат към най-коварната част от състезанието: осеяните с предизвикващи световъртеж скали и тунели пътища из Алпите.

Показвайки необикновените си умения, Зейвиър успя да се изкачи две места в класирането до седмо място, като надмина Етиен Труво от отбора на «Рено» и Камико Идеки, прословутия с непредсказуемостта си пилот от фирмения отбор на «Ямаха», популярен сред феновете с прякора Идеки Камикадзе.

От 12-ото си място Джейсън също се придвижи нагоре, като първо изпревари австралийския пилот Брок Питърс, преди да профучи покрай своя съотборник от отбора «Ломбарди» Пабло Ривиера със смела маневра и задминаване от външната страна.

Нагоре до 10-о място…

Точно тогава се случи първата катастрофа в състезанието и предизвика истинска сензация, защото се оказа замесен класираният на 3-то място Дуейн Левицки от отбора на ВВС на САЩ, който отпадна — влезе с 450 км/ч в сводестия отвор на един тунел, докато се опитваше да надмине заелия 2-ро място Фабиан.

Левицки се опита да задмине французина от вътрешната страна, но Фабиан не му направи място, а дори пресече пътя му — и острите като бръсначи стабилизатори на предните криле на реното отрязаха лявото предно крило на Левицки, американецът изгуби контрол и се размаза в арката.

Всички се изкачиха с по едно място.

Ромба беше начело.

Фабиан: 2-ри.

Зейвиър: 6-и.

Джейсън: 9-и

В първата десетка…

Надолу през планините, след това отново прелитане през Милано и влизане в третата секция Пързалка по трасето — между Милано и френската граница — преди да вземат остър завой пред славния белостенен град Ница.

След това пилотите поеха по бреговата линия.

Това беше най-вълнуващата част от трасето — всеки метър от италианското крайбрежие гъмжеше от хора.

Един след друг водещите болиди се стрелваха по крайбрежната права и профучаваха през фалшиви римски арки, които стърчаха от морето на стотина метра от сушата. Арките бяха разположени зигзагообразно, което принуждаваше пилотите да направят широк S-образен завой, преди да могат да започнат да слаломират през тях, вместо да ги минат с един заход и полет направо. Цялата секция, както всички останали «морски участъци» от трасето, бе обрамчена с червени размагнетизиращи лампи — известни като «дяволски фенери».

Докато морето прелиташе под предния му спойлер, Джейсън видя по датчиците на таблото, че магнитните му дискове са останали с малко енергия — изтощени от трудния преход през планините и трите секции Пързалка.

«Аргонавт II» ревеше с почти максималната си скорост от 810 км/ч и все повече наближаваше летящия пред него болид: Кола №40. Беше «Везир», вторият болид от фабричния отбор на «Рено», пилотиран от Етиен Труво.

Джейсън виждаше опашния спойлер на Труво, видя, че се поклаща леко след излизането от вратичката и че изпуска точната линия, нужна, за да успее да влезе както трябва в следващата арка.

Джейсън се възползва от възможността, даде газ до ламарината и за радост на тълпата профуча край «Везир» в рядко надминаване на прав участък.

Профуча през следващата арка, вече на осмо място и изпълнен с адреналин.

Миг по-късно видя летящите жълти сигнални светлини, които с премигването си указваха входа към боксовете във Фиумичино.

Наклони се наляво, към входа на питлейна, доволен, че вече е близо…

… и тогава се случи нещастието.

Изглежда, Етиен Труво не беше оценил нахалната маневра, с която Джейсън го бе изпреварил, и сега, когато юношата зави към питлейна, неочаквано ускори и със стряскащо грубиянска маневра с помощта на заострените си вертикални стабилизатори отряза дясното предно крило на Джейсън като с нож.

Джейсън гледаше с ужас как част от предното му крило се откъсна и падна с въртене в морето, подобно на хвърлен да подскача камък. След това с крайчеца на окото си видя Труво да изчезва в питлейна отляво.

В този миг действителността застигна нашия млад герой.