… тълпата се размърда…
… бип… бип… бип…
… от тунела Джейсън наблюдаваше колата на Ромба. Сърцето му се беше качило в гърлото.
Сали го потупа по рамото.
— Късмет, момчета. Ще ви чакам и на двата бокса.
— Благодаря, Сали. Успешна работа.
Бип-бип-бип…
Отброяването завърши, прозвуча пронизителен сигнал и светофарът светна зелено. Алесандро Ромба се понесе с рев от стартовата решетка, излетя от Колизея и Италианското бягане започна.
Щом Ромба се озова извън Колизея, транспортната лента се събуди за живот.
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на второ място състезател да излезе на пистата…
Отброяването на 20-те секунди отново започна и колата на второ място в стартовата решетка — пурпурночервеното «Рено» на Фабиан — излезе от тунела на огрения от слънце старт. Тълпата зарева пак.
Транспортната лента се премести напред с едно място. Пилотите гледаха напрегнато, докато чакаха да им дойде редът да излязат на стартовата решетка пред погледите на истеричната тълпа.
Отброяването стигна до двайсет и Фабиан излетя от мястото си.
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на трето място състезател да излезе на пистата…
Джейсън гледаше как всяка кола се премества по транспортната лента, заема мястото си в стартовата решетка, излита и изчезва от поглед — приличаха на патрони, вкарвани в патронника на оръжие и изстрелвани.
Нервите му се опъваха все повече и повече. Да гледа как всяка кола поема към старта му действаше като хипноза. Трак-трак, бип-бип, излитане, трак-трак, бип-бип, излитане…
А после гласът от високоговорителите излая тенекиено:
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на 12 място състезател да излезе на пистата…
Беше се задълбочил толкова в ритъма, с който всяка кола излизаше на старта и излиташе, че се изненада, че е дошъл неговият ред.
Лентата изнесе «Аргонавт И» от тунела под заслепяващата слънчева светлина…
… и в един съвсем различен свят.
Тълпата, натъпкана в древния стадион, виеше и ревеше, ръкопляскаше и свиреше. Всички бяха абсолютно подивели . И това бяха ВИП персоните! Джейсън не можеше да си представи какво ще правят обикновените фенове на ФЛК покрай трасето.
«Аргонавт II» спря с друсане в стартовата решетка.
Зареден и готов.
Сводестият тунел, който извеждаше от Колизея, зееше пред Джейсън.
Бъг прошепна нещо.
— Знам, брат ми — отговори Джейсън. — Дръж се.
Дигиталното отброяване стигна до нула, светофарите светнаха зелено, ферарито «Ф-3000» изригна от Колизея и Джейсън започна първото си участие в състезание от Големия шлем.
Скорост.
Супертурбо заслепяваща скорост.
Рим прелиташе покрай Джейсън в размазани хоризонтални чертички, преди той рязко да остави града във въздушната струя зад болида и да се стрелне нагоре по гръбнака на Италия, цепейки към Флоренция.
Зрителите бяха обградили магистралата по цялото ѝ протежение и в дълбочина триста метра.
Отпред Джейсън виждаше спойлерите на двете коли, които бяха стартирали преди него. Двайсет секунди не бяха кой знае каква преднина и те вече бяха започнали двубоя.
В този момент — бам! — и Джейсън се гмурна в първата Пързалка от многото по трасето и изведнъж се оказа непосредствено зад двата болида пред себе си.
И двата бяха принудени да забавят темпо пред една от вратичките, защото никой не искаше да отстъпи, и сега Джейсън вече беше по петите им и се опитваше да прецени дали може да ги надмине преди следващия тесен отвор.
Това беше същността на състезанието: множество коли в една Пързалка беше нещо като руска рулетка — безстрашният печели всичко — която се разиграва при скорости от 700 км/ч.
Докато Джейсън изчакваше удобния момент, за да ги задмине, изведнъж — руум! — самият той беше задминат от класиралия се на тринайсето място, представителя на фирмения отбор на «Боинг-Форд» — профуча толкова близо, че на практика откърти парче боя от върха на дясното му крило.
— Проклятие! — изрева Джейсън. — Въобще не го видях!
— Вземи си бележка, шампионе — чу се в ушите му гласът на Сали. — Тука не ти е забутаната провинция.
В този миг Джейсън излезе от Пързалката и видя пред себе си Флоренция. Прочутият покрит с теракота църковен купол се издигаше над панорама от ниски сгради на фона на трепкащо от маранята поле. Покривите на къщите по хълмовете бяха почернели от зрители.
Джейсън се стрелна надолу над река Арно и под прочутите ѝ мостове. Когато прелетя под Понте Векио, зави наляво около един от пилоните, докато болидът на пилота от фирмения отбор на «Боинг-Форд» зави надясно, и когато излязоха от другата страна, Джейсън се озова пред него и тълпата на моста започна да вика и да пляска възторжено.
Читать дальше