Unknown - Матю Райли Летящ старт

«Аргонавт II», който макар последен и самотен радваше тълпите, се гмурна в тунела.

Влажен бетонен лабиринт, който се осветяваше единствено от фаровете в крилете на «Аргонавт II».

Джейсън намали, оглеждаше системата от тунели. Първото кръстовище, на което излезе, се разделяше в шест посоки.

Гласът на Сиракюз се обади спокоен в ухото му:

— Първо кръстовище, вторият тунел вляво.

Джейсън го послуша, наклони болида, зави наляво и започна да се спуска под земята.

На следващото кръстовище също се пресичаха шест тунела. Така беше и на следващото, и на по-следващото.

Обаче напътствията на Сиракюз бяха много точни.

— Завий по третия вдясно и право напред, след това има завой на деветдесет градуса.

Продължаваха да се спускат все по-дълбоко и по-дълбоко в тунелите. Кръстовищата ставаха още по-сложни: вече се разклоняваха на осем тунела — два допълнителни вървяха нагоре и надолу от центъра на всяко кръстовище.

— Право надолу — чу се гласът на Сиракюз в слушалките, когато Джейсън стигна до първото кръстовище с осем разклонения.

— Надолу? — попита Джейсън за всеки случай. — Да не вземем да се блъснем в земното ядро?

— Да, надолу — потвърди Сиракюз.

След това ги насочи още веднъж встрани и след още няколко кръстовища тунелите започнаха да се изкачват по полегата траектория.

— На следващото кръстовище завий по втория тунел вляво — нареди Сиракюз. — И се приготви…

— Да се приготвя? — попита Джейсън. — За какво да се…

Пое по следващия тунел, както му беше казано, и — бум — очите му бяха заслепени от яркото слънце и блясъка на Адриатическо море, от синьото безоблачно небе, крайбрежните къщи на град Бари и назъбеното източно крайбрежие на Италия.

Когато «Аргонавт II» изригна от изхода на прекия път високо в крайбрежните скали, сред събраните по крайбрежието зрители избуха неописуема врява. Колективният им радостен рев можеше да се чуе на километри.

Бъг изписка от радост.

Джейсън преглътна от удивление.

Бяха успели!

Бяха излезли от другата страна!

Обаче преди Джейсън да успее да се зарадва — руум! — руум! — руум! — ги задминаха три летящи коли.

Колите на:

Алесандро Ромба.

Фабиан.

И Ангъс Карвър от отбора на ВВС на САЩ.

Четвъртата кола, която се наклони, за да профучи покрай него, беше локхийдът на Зейвиър Зонора и за частица от секундата Джейсън зърна обърнатото към него лице на Черния принц, изкривено от яд. Очевидно не беше очаквал да го види отново в това състезание.

Още по-удовлетворяваща беше колата, която видя в страничните си огледала — пурпурнозлатистото «Рено» на Етиен Труво — гадния френски състезател, който едва не го беше отстранил от надпреварата.

«Аргонавт II» излезе от прекия път пред Труво!

На Джейсън му беше нужна цяла секунда, за да осъзнае случилото се.

Току-що с Бъг бяха наваксали цели три минути изоставане от основната група и бяха успели от последно място да се изкачат на пето.

— Благодаря, господин Сиракюз! — каза той в микрофона. — Току-що ни върнахте в надпреварата.

Когато камионът на отбор «Ломбарди» влезе в предградията на Пескара, всички плазмени телевизори в града показваха повторението на мига, в който «Аргонавт II» изхвърча от тунела.

Всички телевизионни и радиокоментатори изразяваха удивлението си от връщането на «Аргонавт II» в играта. От последно на пето място само за половин обиколка! Пети! Не можеха да го повярват. А с второто влизане в боксовете в Пескара след около десет минути състезанието започваше отново.

Точно след тази новина, сякаш бе чакал знак, единият от двата черни форда, които следваха камиона със Сали по магистралата, внезапно ускори и ги изпревари.

И когато двете превозни средства минаваха под надлез над магистралата, черният форд неочаквано се стрелна встрани и необяснимо пресече пътя на камиона на отбор «Ломбарди», блъсна се в предната му броня и го запрати в бетонната колона, която поддържаше надлеза.

С ужасяващ трясък и скърцане камионът се блъсна в нея и се сви като мях на акордеон — а черният форд просто продължи, ускори и изчезна в далечината.

Всички в камиона бяха запратени напред от силата на удара — шофьорът, Сали, Сиракюз. За щастие всички бяха с колани, а камионът беше оборудван с дюзи със сгъстен въздух, които действаха като едновремешните въздушни възглавници.

Обаче отвън камионът беше напълно съсипан.

А когато разкопча колана, Сали осъзна напълно положението: намираше се на около две минути с кола от питлейна. Обаче пеша това щеше да отнеме…