Unknown - Матю Райли Летящ старт

… поне десет минути.

Сиракюз също разбираше много добре какво е положението.

— Вземи една ръчна количка, натовари я с магнитни дискове и бягай!

След десет минути водещите в класирането влязоха в боксовете в Пескара.

Техническите им екипи ги очакваха.

Алесандро Ромба водеше колоната, следван от Фабиан. След това беше пилотът от ВВС на САЩ Карвър, после Зейвиър Зонора и пети — Джейсън Чейсър.

«Аргонавт II» зави и се плъзна в бокса…

… но там нямаше никого.

— Сали! — изрева Джейсън в микрофона. — Къде си?

След секунда Труво също спря в бокса и питмашината започна работа върху колата му. Франсето погледна ядосано Джейсън, осъзна, че питмашината му бездейства, и яростният му поглед се смени със зла усмивка.

Тогава ферарито на Пабло Ривиера се шмугна в своя бокс и техническият му екип се зае с работата. Ако можеха, щяха да помогнат и на Джейсън, но те бяха екипът на Ривиера и трябваше да обслужат първи него.

— Къде е Сали, по дяволите? — изрева отново Джейсън.

Всяка секунда, която губеше, му се струваше цял час…

— Идвам — извика Сали и дотърча отвън. Буташе количка, натоварена с магнитни дискове и няколко туби охладителна течност.

Лицето и косата ѝ бяха мокри от пот.

Зад нея се показа Скот Сиракюз, също с количка.

Руум! Ромба излетя от питлейна.

Сали и Сиракюз застанаха до «Аргонавт II». Сали веднага почна да разтоварва магнитните дискове от количката, а Сиракюз натисна един бутон на своята и тя се разгъна и започна да се издига, превръщайки се в преносима питмашина.

Сали вкара новите дискове в очакващите крайници на малката Тарантула, докато останалите започнаха да демонтират старите.

Руум! Фабиан се изстреля от боксовете.

За да спести време, Сали започна да налива охладителната течност в резервоарите на «Аргонавт II» ръчно. Изпразни една бутилка и я хвърли. Изпразни втора и също я хвърли.

— Побързай! — подкани я Джейсън.

«Божичко — помисли си, — след всичко, през което минахме в това състезание — как можа да се случи това?»

Руум! Руум! Руум!

Карвър, Зейвиър и Труво напуснаха боксовете си. Тарантулата се надигна и разпери крайниците си — беше свършила.

— Сали…

— Само… още… секунда. — Сали напъха няколко цилиндъра със сгъстен въздух в задните дюзи на «Аргонавт II».

Руум! Ривиера излетя от питлейна.

Сали вдигна ръце.

— Готово! Давай! Давай!

Джейсън натисна газта и «Аргонавт II» с рев излетя на трасето — на 7-о място — и се включи в последните етапи от Италианското бягане.

Сцената беше подготвена за убийствен финал.

Обстановката беше внушителна: докато от другата страна на Италия морето беше черно и бурно, Адриатическо море сияеше като плосък тюркоазен скъпоценен камък.

Финалните етапи в Италианското бягане бяха прословути със своята трудност. Нямаше да има газ до дупка чак до финала. След като състезателите профучаха нагоре по брега, пред тях щяха да се изправят два пъклено лъкатушещи участъка от трасето: тесните и извити — и еднакви — Канале Гранде във Венеция и Венеция II. Вторият от тези участъци беше толкова суров, че си беше спечелил име: Наказанието на Венеция II.

Участниците с рев се носеха нагоре по крайбрежието, накланяха се наляво и надясно, за да минават под арките, като вдигаха внушителни гейзери вода.

Ромба беше начело и се бореше с Фабиан за водачеството. След тях имаше празнина до следващата група състезатели: Карвър, Зейвиър, Труво и Ривиера. Джейсън ги следваше отблизо.

Зад него идваше друга групичка, водена от Идеки Камикадзето.

Венеция вече се виждаше. Не копието Венеция II, а истинският издигнат сред водите на лагуната град.

Състезателите се стрелнаха нагоре и около острова с формата на риба, преди да завият обратно на юг и да влязат с пълна газ в Канале Гранде от север.

Влязоха в града ниско и бързо, като вдигаха високи гейзери, и профучаха под първия от трите моста, които прекрачваха Канале Гранде — Скалци.

Тъкмо гейзерите позволиха на Джейсън да се изкачи до шестото място. Етиен Труво видя, че Пабло Ривиера се опитва да го задмине, така че свали «Везир» съвсем над водата и заля кабината му с пръски.

Заслепен от пръските, Ривиера зави наляво и изфуча като ракета право към една черква от XVIII век…

… и ферарито му спря рязко, уловено от днешния еквивалент на някогашните площи с чакъл край пистите: магнитна «мъртва зона». Естествено, всички сгради във Венеция бяха защитени от тези мъртви зони с отрицателен заряд — така че никое късче история да не пострада от удар с летящ болид.