Софи Джордан - Огнена светлина

За мое добро. За мое добро. За мое добро.

Тези думи често бяха в устата на мама. Безопасността беше по-важна от всичко. И именно така стигнах дотук. До това да напусна прайда, да убия своето драки , да избягвам момчето, което спаси живота ми, момчето, което пробуди моята истинска същност в тази изпепелена от жегата пустиня — момчето, което толкова много исках да познавам.

Толкова ли трудно беше да разбере това? Каква е ползата да си в безопасност, ако си мъртъв отвътре.

8

Мисис Хенеси се взира в нас през щорите си. Трябва да ни е чакала да се приберем. Влизаме тихо през задната врата, внимавайки ключалката да не изщрака зад гърба ни.

И все пак, колкото и да сме тихи, тя е там, наблюдава ни от добре защитената си къща. Прави това често, откакто се нанесохме. Сякаш подозира, че е предоставила дома си на семейство престъпници.

Очевидно не само аз забелязвам това.

— Тя ни следи — просъсква Тамра. — Отново.

— Не гледай натам — нарежда мама. — И говори по-тихо.

Тамра си подчинява и прошепва:

— Не е ли малко страшничко да живеем в задния двор на някаква старица?

— Кварталът е чудесен.

— И това е единственото, което можем да си позволим — напомням на Тамра.

Вървим покрай басейна една след друга. Мама е пред нас, носейки малка торба с продукти, чиято тежест е прехвърлила частично върху хълбока си. Аз съм последна. Поглеждам надолу към небесносиния басейн, за да видя потрепващото си отражение. Миризмата на химикали дразни ноздрите ми.

И все пак водата изглежда толкова примамлива в тази суха изпепеляваща жега, от която жадните пори на кожата ми са се свили до болка. Нямаме дори вана.

Само душ. Може би по-късно ще мога да се промъкна да поплувам. Никога не съм била добра в спазваното на правила.

— Надявам се поне да не ни рови из нещата, докато ни няма — промърморва Тамра.

Какви неща? Истината е, че не можахме да вземем много в бързината. Дрехи и някои други лични пещи. Съмнявам се, че мисис Хенеси ще успее да намери скъпоценните ни камъни. Защото на мен това не ми се удаде. Макар да прерових всичко, когато мама излизаше да си търси работа. Жадувах да ги зърна поне за миг. Просто да ги докосна. Да почувствам живителния им допир до кожата си.

Мама отключва вратата. Тамра прекрачва прага след нея. Спирам и още веднъж поглеждам през рамо. Мисис Хенеси все още ни наблюдава. Когато среща погледа ми, щорите се затварят. Обръщам се и влизам в миришещата на плесен къща до басейна, чудейки се кога ли си ляга.

Водата сякаш ме зове. И засега тя е по-близо от небето.

Докато Тамра и аз мием съдовете, мама се преоблича за работа. От малката ни кухня се разнася приятната миризма на масло и сирене. Това е рецептата на мама за макарони с пет сирена и уникална комбинация от подправки, която ми е любима. Всъщност майка ми по принцип е превъзходен готвач. Тя все пак е дракон верда 3 . Или по-точно беше такава.

Драконите верда знаят абсолютно всичко за билките и най-вече как да бъдат използвани като храна и лекарство. Благодарение на тези си способности мама умее да придаде живот дори и на най-скучното ястие и може да прави лечебни лапи, които премахват пъпки за една нощ и извличат отровата от забрала рана.

Днешната вечеря беше за мен.

Тя се опитва да бъде добра, предполагам от съжаление. Аз бях тяхната тревога. Аз бях тази, която искаше да види щастлива. При Тамра това беше даденост — тя от години мечтаеше да напусне прайда.

Вечерята беше възхитителна. Също като у дома. Чувствам стомаха си приятно пълен след обилната вечеря.

Мама се появява от стаята си с черни панталони и лилав потник с пайети. Голите й рамене блестят като блед мрамор. Може би ще хване тен тук. Може би това ще се случи с всички ни. Намръщвам се.

— Момичета, сигурни ли сте, че ще се оправите? — Гледа към мен, когато задава въпроса си.

— Всичко ще бъде наред — отвръща Тамра жизнерадостно. — А сега върви и спечели онези бакшиши.

Усмивката на мама е неуверена.

— Ще опитам, но наистина мразя да ви оставям сами.

Знам, че е ужасно и егоистично от моя страна, но се радвам, че са я наели да работи вечер. На този етап ми е особено трудно да бъда покрай нея. Другото предимство е, че ще трябва да се тревожа само за Тамра, ако реша да се измъкна. Когато реша да се измъкна. След като открия най-безопасното място, където да се преобразя. То не би трябвало да е далече. Все пак щеше да се наложи да стигна дотам пеша.

Смях бълбука в гърдите ми като киселина. Защото никое място тук не може да е безопасно за преобразяване. Без мъгли и планини около мен никога не бих могла да имам добро прикритие.