Силвия Плат - Стъкленият похлупак

- Знай, че старата Джей Сий пет пари не дава дали материалът ти ще излезе утре или в понеделник. - Дорийн запали цигара и пусна дима тъй бавно да се изниже от ноздрите й, че чак очите й се замъглиха. - Джей Сий е грозна като грях - невъзмутимо продължаваше тя. - Бас държа, че дъртият й мъж гаси всички лампи, преди да се доближи до нея, иначе ще повърне.

Джей Сий беше моята шефка и аз много я харесвах въпреки приказките на Дорийн. Тя нямаше нищо общо с онези глезли от модните списания с изкуствени мигли и безвкусни бижута. Джей Сий беше умна, така че грубата й, недодялана външност беше без значение. Говореше няколко езика и познаваше добре всички значителни автори в бранша.

Опитах се да си я представя в друго облекло освен в строгия костюм, с който ходеше на работа, без задължителната шапка при официални обеди, или в леглото, с нейния шишкав

съпруг, но нищо не излезе. Винаги ми е било безкрайно трудно да си представям двама души в леглото.

Джей Сий искаше да ме научи на нещо - възрастните дами, които бях срещала в живота си, все искаха да ме научат на нещо, но внезапно ме осени, че просто не са имали па какво. Наместих капака върху машината и го затворих.

Дорийн се изхили.

Умно момиче.

Някой почука на вратата.

- Кой е? - Не си направих труда да стана.

- Аз съм, Бетси. Ще идвате ли на забавата?

- Май че да. - Изобщо не отидох до вратата.

Бяха докарали Бетси направо от Канзас с нейната подскачаща руса опашка и неслизаща от лицето усмивка. Спомням си как веднъж ни повикаха двете в кабинета на някакъв бъбрив телевизионен продуцент с костюм на тънки райета, който искаше да провери дали ни бива за използване в предавания, и Бетси започна да разказва за реколтата на царевица в Канзас. Тя толкова се прехласна с тая проклета царевица, че дори продуцентът се просълзи, само че за съжаление, както каза, не мо- жел да ни използва.

По-късно редакторът на страницата за красота убеди Бетси да си отреже косите и я направи фото модел; все още срещам тук-там лицето й, което се усмихва от реклами като „Съпругата на П. К. носи само дрехи с марката на Б. X. Раг“.

Бетси винаги ме канеше да ходя по забави с нея и с другите момичета, сякаш се опитваше някак да ме спаси. Никога обаче не канеше Дорийн. Насаме Дорийн я наричаше Полиана, малката краварка*.

Ще дойдеш ли с нашето такси? - попита Бетси през вратата.

Дорийн ми направи знак с глава.

- Благодаря, Бетси - отвърнах аз. - Ще тръгна с Дорийн.

’ Героиня от американската детска литература, олицетворяваща простодушие и наивност Б. пр.

- Добре.

Чух как Бетси се втурна към дъното на коридора.

- Ще стоим, докато ни писне каза Дорийн, като угаси цигарата си в поставката на нощната ми лампа, - и после ще тръгнем към града. Тия забави, дето ни ги устройват, ми напомнят на училищните танци във физкултурните салони. Защо винаги домъкват момчета от „Йейл“? Те са толкова тъ-ъ-пи.

Бъди Уилард учеше в „Йейл“ и сега се замислих: ако наистина нещо не е в ред с него, то е това, че е тъп. О, той бе успял да изкара и високи бележки, да завърти любов с някаква ужасна сервитьорка от Кейп на име Гладис, но нямаше нито капка интуиция. А Дорийн имаше интуиция. И всичко, което изричаше тя, бе като тайнствен глас, отекващ право от душата ми.

Движението се задръсти, наближаваше часът, в който започваха театрите. Нашето такси заседна зад таксито на Бетси и пред друго едно такси с четири от нашите момичета; нито една кола не помръдваше.

Дорийн беше страхотна. В бяла дантелена рокля без презрамки, прикачена върху стегнат корсет, който подчертаваше талията й, като същевременно открояваше внушителните й прелести над и под кръста, а под бледата пудра кожата й блестеше с бронзов загар. Ухаеше силно, като цял парфюмериен магазин.

Аз си бях сложила свободно отпусната рокля от черен шан- тунг, която ми струваше четирийсет долара. Тя бе спомен от купуваческия разгул, който си позволих с парите от стипендията, щом разбрах, че съм една от щастливките, избрани за Ню Йорк. Тази рокля имаше толкова ексцентрична кройка, че не можех да я нося с никакъв сутиен, но това нямаше значение, тъй като бях кльощава като момче и плоска като дъска, пък и ми бе приятно да се чувствам почти гола в топлите летни нощи.

Все пак градът бе изменил свежия ми тен. Станала бях жълта като китаец. При други обстоятелства бих се притеснявала от роклята и цвета си, но в компанията на Дорийн забравях всичките си тревоги. Чувствах се адски умна и цинична.