lovech - Hramat na bogovete

- Радвам се, че успя - каза на приятеля си зимбабвиецът. Буду и Струтър също се присъединиха към тях.

Банга кимна разсеяно, очите му бяха приковани към мъжете, които идваха през портата. Разпозна един от тях и въздъхна.

- Чиноязу! - изрече и хукна към брат си.

Еди потупа сърцето си с длан:

- Става ти едно хубавичко тук, нали? - Лицето на Буду се изкриви до неузнаваемост.

Всички затворници бяха минали от другата страна на порта­ла, където се намираше гибелдозерът; машината запречи пътя, за да не може никое превозно средство да напусне комплекса. Една от металните прегради на кабината се падна на земята и издрънча. Двама зимбабвийци с картечници излязоха от нея, както и един огромен белокож, който се измъкна от тясното за него пространство и се изпъна. Видя Еди, помаха му весело и скочи от булдозера; в ръката си държеше ръчна граната, мах­на иглата ѝ, запрати я зад гърба си в кабината и се оттегли на безопасно разстояние. Експлозията унищожи управлението на машината и превърна импровизирания танк в изключително солидна преграда.

- Малки човече! - провикна се Олег Максимов на Чейс. - До­бре ли си, да ! - Брадатият руснак го грабна в меча прегръдка.

- Да, добре съм - изсумтя англичанинът. - Добре, добре, това вече боли! - Ухиленият Максимов го пусна. Еди видя без­брой червени петна по лицето и ръцете на мъжа: бяха изгаря­ния от свистящи парчета от куршуми в кабината. - Да не си се изгорил?

- Да , малко - отвърна Олег и извади силиконовите тапи от ушите си; без тях звукът от стрелбата щеше да е оглушителен. Усмихна се. - Чувството е приятно.

- Доста си странен, Макс. - Преди години мускулестият ги­гант беше улучен с куршум в главата и оцеля, но оттогава за­почна да чувства болката по различен начин. Всъщност тя му доставяше удоволствие. Това, както Еди вече бе разбрал, пра­веше бившия агент на Спецназ изключително опасен опонент.

За щастие, сега се бореха на една и съща страна.

- Добра работа, Олег - похвали Максимов, преди да се вър­не при бегълците. По негови изчисления почти сто затворници бяха освободени; зачуди се дали щеше да има достатъчно място за тях в камионите. - Хайде, размърдайте се! - провикна се към тълпата да побърза.

- Къде си мислиш, че ще отидат всички те? - попита го саркастично Буду и погледна на запад - Ботсвана беше само на шестнайсет километра. - Границата се пази добре, никога не биха успели да я прекосят. А ако останат в Зимбабве, ще ги намерим. Няма къде да се скрият.

- Това не е твой проблем - отвърна Еди. Последният беглец се качи в един от камионите, хората бяха толкова натъпкани, че имаше голяма вероятност някой да падне по пътя. Първото превозно средство потегли. - Давай, Банга, настъпи педала. Не искам да си изпусна полета.

Зимбабвиецът помогна на брат си да се качи в кабината на пикапа, след което се намести на шофьорското място. Чейс скочи отзад, оръжието му беше насочено към Буду, който, заедно със Струтър и Максимов, го последва. Превозното средство тръг­на, но не по пътя след останалите камиони, а направо през храс­талаците. Достигнаха ги няколко изстрела от форта, но те бързо се отдалечиха на разстояние извън обхвата на куршумите.

Банга продължи да кара през ветровитото поле. След някол­ко минути пред тях се появиха изоставени строежи. Колоните им се издигаха като мъртви ръце към небето, те бяха началото на онова, което трябваше да бъдат циментови здания, но поради колапса в икономиката на Зимбабве се наложи проектът да бъде прекратен. Гибелдозерът, в първоначалния си вид, беше част от изоставеното in situ 51 оборудване.

От строежа започваше широк път, който стигаше до магис­тралата на няколко километра на юг, той беше разширяван и изглаждан, за да може да се извозва тежко оборудване по него. Еди се надяваше да е подходящ за още една форма на транс­порт...

- Ето я! - изкрещя Максимов и посочи към небето. Англи­чанинът погледна нагоре и видя снижаващия се яркожълт лета­телен апарат.

За негова изненада, не беше този, който очакваше.

- Какво, да го вземат мътните, е това? - учуди се той, докато големият, тромав биплан 62мързеливо се спускаше към импро­визираната писта. Колкото повече се доближаваше до земята, толкова по-бавно се движеше, в един момент изглеждаше така, все едно съвсем бе спрял. Тогава, с леко повдигане на носа, самолетът се приземи на пътя, подскочи за миг и спря близо до недовършените сгради.

Банга подкара пикапа до биплана. Струтър ръгна Буду в гър­ба с мачетето, а Еди скочи от каросерията и прибяга до летател­ния апарат. Една от вратите в задната му част се отвори.