lovech - Hramat na bogovete

Директорът зае отбранителна позиция:

- Претърсихме го, когато го доведоха тук.

- Явно не както трябва - сопна му се Буду, от погледа му стана ясно, че ще има наказания за това недоглеждане. - Та ето защо си бил толкова невнимателен, когато си дошъл да спася­ваш Струтър. Смятал си, че предавателят ще помогне на твоите приятели да ти отърват кожата, ако изпаднеш в затруднение. - Чернокожият поклати глава. - Не и от тук, Чейс. Не и от Форт Елена. Кажи ми къде е? Или искаш да те режа на парчета, дока­то го открия? - мъжът вдигна отново мачетето.

С пораженческо изражение на лицето Еди разкопча панта­лона си.

- Да не се надървите, пичове. - Бръкна в задната част на бе­льото си - това действие не му беше особено приятно - и изва­ди малък цилиндричен предмет от онова място, което слънце не го огряваше. - Ох! Мамка му, нямате си идея колко гадно беше това. Насълзиха ми се очите.

Буду посегна за предавателя, но забеляза противното „пок­ритие“ върху метала и нареди на пазача да стори това вместо него. Мъжът го взе с отвращение и го задържа пред висшес­тоящите си, за да могат да го огледат. Беше близо осем санти­метра дълъг и около два сантиметра и половина в диаметър. В единия си край бе заоблен, а в другия, който беше плосък, мига­ше малка червена лампичка, до която се намираше миниатюрен прекъсвач.

- От това ключе ли се изключва? - попита Буду. Англичани­нът кимна.

Командирът на милицията направи знак на пазача и той на­тисна прекъсвача с палец. Лампичката угасна. Чернокожият се ухили и се обърна към Еди отново:

- Не трябваше да настройваш предавателя на военна често­та, Чейс. Глупава грешка.

- Тъй ли, не знаех - отвърна Еди. Неочакваната увереност в гласа му беше придружена от далечни, приглушени строполявания, които идваха някъде отвън. Буду замръзна, някак си за един миг нещата се бяха променили. - Предавателят нямаше за цел да осведоми другарчетата ми, че аз съм тук. - Широката усмивка на англичанина разкри празното пространство между предните му зъби. - Имаше за цел да ги уведоми, че ти си тук.

Еди падна на земята и закри главата си...

Нарастващият вой навън подсказа на Буду какво следва, но беше прекалено късно, за да може да стори нещо - един снаряд удари затвора.

Експлозията отвори дупка в тавана на коридора, няколко шрапнела попаднаха в главата и гърба на чиновника. Директо­рът също беше поразен, ударната вълна го захвърли в килията. Буду и пазачът бяха съборени на земята от последващите дето­нации в сградата.

Еди вдигна главата си, когато първата поредица от експло­зии секна. Всичко вървеше по мед и масло, бомбите трябваше да бъдат изстреляни в определени точки от килията му, точно когато предавателят бъде изключен. Доста рискован план, но англичанинът имаше доверие в качествата на своите сътрудни­ци. Снарядите бяха разположени в ранните часове на утрото на върха на малка планинска верига, която се намираше на ки­лометър и половина от форта; разстоянието до затвора беше измерено с помощта на лазерен далекомер. Засега всички из­числения бяха точни.

Вратата на килията висеше на пантите си, стената до нея беше разрушена. Лъч слънчева светлина си проби път през дуп­ката в тавана и облака прахоляк.

Чейс скочи на крака. Най-близо до него се намираше паза­чът, който излезе от унеса, опита се да се изправи и да насочи пистолета си срещу затворника...

Англичанинът хвана ръката му и я изви зад гърба... чу се изстрел. Куршумът се заби във вратата.

Звукът събуди директора на затвора. Той потърси своето собствено оръжие, широкото му лице беше изкривено от пани­ка и ярост.

Еди изви още повече ръката на пазача, дулото на пистоле­та се опря в долната част на гърба му. Показалецът му беше върху този на пленника му. Четири изстрела разкъсаха стомаха на охранителя. Куршумите, независимо че бяха деформирани и сплескани от преминаването си през тялото на мъжа, стигнаха до директора на затвора и пробиха плътта му. Той изпищя и се сви от болка, бързо забрави за пистолета си.

Чейс измъкна оръжието от ръката на мъртвия охранител, ос­тави трупа му да се строполи на пода и потърси Буду. Зимбабвиецът стоеше на колене, с длани опрени в земята. Примигваше от болка и дезориентация, погледът му попадна върху мачетето, украсената му дръжка беше на няколко сантиметра от него. Той я хвана...

Кракът на Еди се стовари върху острието.

Буду вдигна глава и се озова пред димящото, окървавено дуло на пистолет.

- Хайде, нервак - изръмжа англичанинът. - Да вървим. - Чернокожият отдръпна ръката си. Чейс се наведе за мачетето. Отвън се разнесе пронизителна за слуха аларма - както и някак­во далечно топуркане. - Знаеш ли, ако бях на твое място, щях да залегна.