lovech - Hramat na bogovete

- Каква приятна изненада - започна чернокожият. Дълбоки­ят му глас беше изпълнен със злорадо задоволство. - Еди Чейс.

Оплешивяващият англичанин вдигна поглед.

- Охо, к’во ста’а - отвърна той с остър йоркширски акцент. - Как е лицето?

Буду се намръщи и белегът му промени своето местополо­жение.

- Излекувано е.

- Кой е пластичният ти хирург? Доктор Франкенщайн ли?

Директорът на затвора гневно щракна с пръсти и пазачът срита Еди в хълбока. Щеше да му нанесе още един ритник, но Буду го спря.

- Остави го - изръмжа зимбабвиецът, след което прокара върха на мачетето по пода; звукът беше неприятен като стържене на нокти по черна дъска. - Имам намерение да се позаб­авлявам с него.

Еди притисна натъртените си ребра.

- Организираш голямо парти с торта и желе за мен ли?

- Единственото, което ще организирам за теб, е изхвърлянето на трупа ти в септичната яма - отвърна Буду и отново застърга с мачетето по каменния под. - Причини ми доста неприятности, Чейс - и в личен, и в професионален план. Да прекараш онези престъпници през граница, изглеждах като глупак пред прези­дента. Отне ми доста време, докато си възвърна доверието му.

- Да напуснеш страната, ’щото не искаш близките ти да бъ­дат изнасилени и убити, не те прави престъпник.

Буду изсумтя саркастично.

- Ако си срещу президента, значи, си срещу закона. В стра­ната ми има прекалено много престъпници - този затвор е пъ­лен с тях. Трябва да се оправяме някак си. Да пипаме с твърда ръка. - Мъжът млъкна за миг, за да се наслади на един писък, който се понесе от стаята за мъчения. - Като в случая с твоя приятел Струтър. Онова куче на войната, което всява разми­рици и осигурява наемници за престъпниците. Такива като теб, Чейс.

- Вече не съм наемник, друже. Смених професията.

- И аз така чух. В Зимбабве също получаваме новини от све­та, независимо лъжите, които се носят за нашата страна. Ожени се за американка, нали? Моите съболезнования. - Чернокожият се засмя гръмогласно. - Също така чух, че си имал някакви не­приятности, тъй ли е? Издирван си за убийството на офицер от Интерпол! Едва не се поддадох на изкушението да те предам в ръцете им. Но тогава... - обърна лицето си към затворника, за да му покаже обезобразената си буза - ...се сетих, че ми причи­ни това.

- Удоволствието беше мое - отвърна му Еди със сардонична усмивка на лице.

- Съвсем скоро удоволствието ще е мое. - Буду се приближи до него, продължаваше да почуква с мачетето по пода. Нареди на пазача:

- Дръж го.

Еди получи нов ритник, доста по-силен от първия. Докато се опитваше да си поеме въздух, нападателят му го хвана здраво и го притисна в стената.

- Така - започна Буду с нещо средно между усмивка и озъбване. Вдигна острието и сряза единия от мръсните парцаливи ръкави на Еди - както и кожата под него. Платът се обагри в тъмно червено.

Англичанинът потисна напиращия в него болезнен вик.

- Шибан педераст!

- Когато разбрах, че си бил арестуван, наострих мачетето си. Специално за теб.

- Надявам се също така да си го стерилизирал - отвърна му Еди, когато пазачът го пусна. - Не искам да пипна нещо. - Ог­леда раната си. Буду не се шегуваше, че оръжието е било точе­но наскоро; острието бе лизнало едва ръката му, но това беше достатъчно, за да отвори дълбока рана в нея.

Чернокожият отново избухна в смях.

- Разочарован съм от теб, Чейс. Знаеше, че си мъртвец, ако отново се върнеш в Зимбабве - не ме разбирай погрешно, ад­мирации за смелостта ти - но е било глупаво да го сториш тол­кова открито. Наблюдавахме всички контакти на Струтър. Да не си мислеше, че сме те забравили? - Буду посочи към лицето на Еди. - Брада! Това ли ти е маскировката? Много тъпо от твоя страна. Навярно престоят ти в Америка, с всичките му там удобства покрай брака... забравил си какъв е светът в действи­телност.

- Не съм - възпротиви се англичанинът. Буду тъкмо щеше да каже нещо, когато на прага на килията се появи някакъв чи­новник и направи знак, че желае да разговаря с директора на затвора. Двамата мъже си обмениха няколко думи и погледнаха към Еди подозрително, преди командирът на милицията да се присъедини към тяхната sotto voce 21 дискусия.

След малко Буду изпусна едно остро „Ха!“ и като размахва­ше небрежно мачетето, се обърна към англичанина:

- Къде е, Чейс?

- Кое? - учуди се Еди, лицето му беше превъплъщение на невиността.

- Имаш радиопредавател в теб. Моят пилот го е засякъл, а с приемника на затвора е успял да установи местонахождението му. Тази килия.