Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Порша не й обърна внимание. Всички искаха да работят в престижна фирма като «Стабилни бракове», но никоя не харесваше упорития труд и дисциплината. Дисциплината превръща мечтата в реалност. Колко пъти го бе повтаряла пред жените от Групата за инициатива в малкия бизнес? И колко пъти те предпочитаха да пренебрегват съвета й?

Кики Оно продължаваше да се усмихва весело, а Бриана не изглеждаше много разтревожена. Единствено Сусу Каплан се мръщеше. Ако продължаваше така, още преди да навърши трийсет, щеше да има нужда от ботокс. В кабинета на Порша бяха пръснати пет-шест керамични скулптури — единствената украса в обширното пространство, в което преобладаваха стъклото, правите линии и твърдите повърхности. Личните й предпочитания клоняха към по-смекчени, по-женствени форми в интериора, но тя смяташе, че кабинетът на една делова жена трябва да излъчва сила и властност. Мъжете можеха да се заобиколят с грамоти за спечелени състезания по боулинг и семейни фотографии, но такъв разкош бе недопустим за една жена директор.

Докато влизаше в личната си баня, Порша чуваше зад гърба си шумоленето от събличане на дрехи, смъкване на колани и гривни. С върха на бледолилавата си обувка измъкна изпод умивалника кантара, занесе го в кабинета и го нагласи на пода от черен мрамор. Взе от масата листа с таблицата. Сусу вече беше по бельо — елегантен комплект от син сутиен и пликчетата.

— Е, коя е най-смелата и ще мине първа?

— Аз.

Мършавата скандинавска красавица Бриана Олсен се качи на кантара.

— Петдесет и четири килограма. — Порша отбеляза теглото в таблицата. — Наддала си половин килограм от миналия месец, но при твоя ръст това не е проблем. Но маникюрът ти… — Посочи олющения кафяв лак по единия от ноктите й. — Честно казано, Бриана, колко пъти още трябва да го повтарям? Външността е всичко. Веднага го оправи. Инес, ти си следващата.

Както и очакваше, секретарката беше напълняла, но тя притежаваше великолепна кожа, невероятен усет при подбор на грима и рядко срещаната дарба да се справя дори и с най-капризните клиенти. Освен това бюрото в приемната бе достатъчно високо, за да прикрива недостатъците на фигурата й.

— Ако някога решиш да си търсиш нов съпруг…

— Зная, зная — кимна Инес. — Тези дни ще се заема сериозно с фигурата си.

Кики, винаги екипен играч, побърза да отклони вниманието на шефката.

— Мой ред е — изчурулика тя.

— Четирийсет и шест килограма — отбеляза Порша. — Отлично.

— Лесно е, когато си азиатка — промърмори Сусу кисело. — Азиатките имат дребни кости. А аз съм еврейка.

Винаги го напомняше, при всяко теглене. Но Сусу притежаваше диплома от университета «Браун» в Роуд Айлънд и бе много близка с някои от най-богатите семейства от Норт Шор. Косата й беше невероятна — с преливащ карамелен оттенък — и в комбинация с безупречния вкус за мода, излъчваше чувственост и сексуално предизвикателство в стила на Дженифър Анистън. За съжаление, не можеше да се похвали с фигурата на Анистън. Порша посочи към кантара.

— Да не отлагаме неизбежното.

Сусу се заинати и не помръдна.

— Искам официално да заявя, че намирам това за унизително и обидно.

— Възможно е. Но го правя за твое добро, така че, качвай се на кантара.

Сусу неохотно се подчини. Порша отбеляза показанието с въздишка.

— Петдесет и осем килограма.

За разлика от Инес, Сусу нямаше високо бюро, зад което да се скрие. В задълженията й влизаше да обикаля нощните клубове като представителка на «Стабилни бракове».

— Всички останали да се върнат на работните си места. Сусу, с теб трябва да си поговорим.

Жената прибра зад ухото си един кичур коса от блестящата лъскава маса и се намръщи. Преди да излезе, Кики Оно й хвърли съчувствен поглед. Сусу взе тясната черна рокля без колан «Банана Рипъблик»* и я задържа отпред като щит.

[* Американска марка за облекло и верига световноизвестни магазини. — Бел.ред.]

— Това е дискриминация, незаконно е.

— Адвокатът ми не споделя това мнение, а договорът, който ти подписа, е съвсем недвусмислен. Обсъдихме го, преди да те назнача, забрави ли? В този бизнес най-важното е външността и аз влагам парите си само в това, което отговаря на стандартите ми. Никой не предлага такива бонуси и привилегии като мен. Затова имам право да бъда взискателна.

— Но аз съм твоята най-добра служителка. Държа да бъда оценявана по работата, а не по килограмите.

— В такъв случай си присади пенис — скастри я Порша. Очевидно Сусу още не бе проумяла, че всичко беше за нейно добро. — Опитвала ли си някога да отслабнеш?