Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Братът на Анабел, който отлично съзнаваше колко е неотразим, се засмя. Съпругата му отметна кокетно червеникавокестенявите си екстеншъни.

— Въпросът по-скоро е… Как девойка като сестра ми е убедила мъж като теб да се присъедини към нашето малко семейно тържество?

Анабел мило се усмихна.

— Обещах му, че след това ще му позволя да ме завърже и да ме нашляпа.

Хийт искрено се забавляваше, но Кейт изсумтя възмутено.

— Анабел, не всички тук са запознати с ексцентричното ти чувство за хумор.

Дъщеря й подмина недоволството й и насочи вниманието си към непознатото лице сред присъстващите — последното завоевание на Адам. Както и предишните, включително и бившата му съпруга, и сегашната му приятелка се отличаваше със стройна фигура, привлекателни правилни черти на лицето, къси тъмнокестеняви коси и пълна липса на чар. Достатъчно беше само да погледне тези тънки устни, незнаещи що е усмивка, за да разбере, че брат й отново си е избрал робот в женски облик.

— Това е доктор Лусил Менгър — представи я Адам и я прегърна покровителствено през раменете. — Нашият нов и много талантлив патолог.

Прекрасен избор на професия, Луси. Не е нужно да се тревожиш за маниерите си край болничното легло.

Хийт я озари с мегаватовата си усмивка.

— Май само ние двамата сме чуждите тук, така че е по-добре да се сплотим. Нищо чудно тези хора да се окажат серийни убийци.

Родителите и братята й се разсмяха, но Лусил изглеждаше озадачена. Най-сетне загря.

— О, това е шега.

Анабел стрелна с поглед Кейт, но майка й само повдигна леко вежди. Раздразнението на младата жена се засили. Брат й имаше голям опит в избора на такива «умници», напълно лишени от чувство за хумор, но дали някой се намесваше в личния му живот, позволявайки си да раздава съвети и оценки? Не. Никой не го правеше. Всичко това бе запазено единствено за нея самата.

Хийт наведе глава с изражението на виновен, разкайващ се пакостник.

— Боя се, че шегата ми се оказа неуместна.

Лусил си отдъхна, че вината не е нейна.

Кейт винаги запазваше частния салон на втория етаж на «Мейфеър Клъб» за сбирките на семейство Грейнджър в Чикаго. Обзаведено в стила на английска провинциална къща, с дръжки на вратите от полиран месинг, завеси и дамаска от кретон, помещението разполагаше с уютен кът край красивите еркерни прозорци с изглед към Делауер Плейс. Всички се настаниха там за коктейлите и раздаването на подаръците. Дъг и Кандейси я изненадаха с талон за всички процедури в местния салон за красота. Веднага стана ясно чия е идеята за този избор. Адам й подари нов дивиди плейър с колекция от видеозаписи на фитнес програми. Много ти благодаря, братко. Анабел разопакова подаръка на родителите си и откри скъп тъмносин костюм, с който нямаше да позволи да я видят дори мъртва в канавката, но не можеше да го върне, защото Кейт го бе поръчала от любимия си бутик в Сейнт Луис за бизнес дами и управителят несъмнено щеше да я уведоми за това кощунство.

— С напредването на годините всяка жена се нуждае от делови костюм — оповести майка й.

Хийт изви леко устни.

— Аз също имам подарък за рожденичката. За съжаление, няма да е готов до понеделник.

Кандейси настоя за подробности, но той отказа да сподели повече. А Кейт повече не можеше да сдържа любопитството си защо агентът е тук.

— Никога не сме имали нещо против Анабел да идва сама, макар че тя твърди, че това винаги я кара да се чувства като петото колело на каруцата. Като неин клиент ти със сигурност не си длъжен да я придружаваш, но… Е, трябва да кажа, че всички се радваме, че си с нас…?

Завърши изречението с подчертана въпросителна интонация. Анабел се надяваше, че Хийт някак си ще отхвърли предположението на майка й, че е дошъл от съжаление, но той продължи с пълни шепи да пръска чара си.

— Удоволствието е мое. Нямах търпение да се запозная с всички вас. Анабел ми е разказвала невероятни истории за кариерата ти на банкер, Кейт. Ти си истински образец за подражание за жените, които мечтаят да се издигнат в професията.

Кейт направо се разтопи.

— Не зная дали съм чак такъв еталон, но бих казала, че някога за жените беше много по-трудно да пробият в деловия свят, отколкото сега. Постоянно повтарям на Анабел, че е голяма късметлийка. В наши дни единствените препятствия по пътя към успеха за една жена са тези, които тя сама си поставя.

Уф!

— Очевидно си я научила на много неща — угоднически отбеляза Хийт. — Удивително е какъв успех постигна тя за толкова кратко време. Сигурно много се гордееш с нея.