Миро_Д - Unknown

— Как се случи? – Джорджи заобиколи ъгъла на бюрото, за да я улови отново на фокус. – Как се научи толкова млада да въртиш домакинство?

Чаз помете боклука от ъгъла на стаята.

— Правя го, откакто се помня. – Джорджи зачака и за нейна изненада, Чаз продължи: – Мащехата ми работеше в един мотел, недалече от Барстоу. Дванайсет стаи плюс ресторант. Няма ли да изключиш това нещо?

— След минута. – Камерата караше някои хора да замлъкнат, а други да говорят. Очевидно Чаз беше от вторите. Джорджи се отдръпна крачка встрани. – Там ли си работила?

— Понякога. Мащехата ми обичаше да купонясва и често се прибираше толкова късно у дома, че на другия ден не можеше да стане за работа. В такива случаи пропусках училището и ходех в мотела да я замествам.

Джорджи нагласи обектива, за да улови лицето на Чаз в близък план, доволна от усещането, че тя води играта.

— На колко години беше тогава?

— Не зная. Около единайсет. – Чаз отиде да мете на същото място, което току-що бе почистила. – Собственикът не се интересуваше на колко съм години, стига да се свърши работата, а аз работех по-добре от мащехата ми.

Камерата документираше фактите. Не изказваше мнение за тежкия труд на едно единайсетгодишно момиче.

— А не ти ли беше криво, че пропускаш училището? – Започна да мига лапичката, показваща, че батерията е почти изтощена.

Чаз сви рамене.

— Нуждаехме се от пари.

— Работата сигурно е била тежка.

— Имаше и хубави страни.

— Като например?

Чаз продължи да ръчка с метлата същото място на пода.

— Не зная. – Подпря метлата на стената и взе парцала за прах.

— Не мога да си представя, че е имало нещо хубаво – отбеляза Джорджи предпазливо.

Чаз плъзна парцала по рафта с книги.

— Понякога в мотела идваше семейство с деца. Поръчваха си пица или си носеха сандвичи от ресторанта, а децата неизбежно изтърваваха или разливаха нещо върху килима. Разхвърляха цялата стая и ставаше голяма бъркотия. – Тя продължаваше да бърше една и съща книга. – Навсякъде беше осеяно с храна и боклуци. По пода се валяха чаршафи и използвани кърпи. А когато свършех работата си, всичко отново беше чисто и подредено. – Лопатките изпъкнаха върху слабичкия й гръб, когато захвърли парцала. – Всичко това са глупости. Чака ме работа. Ще се върна, когато се махнеш оттук. – Излезе през вратата в мига, в който камерата угасна.

Джорджи изпусна шумно дъха си, който досега сдържаше. Чаз никога нямаше да й разкаже толкова много, ако я нямаше камерата. Извади касетата и я пъхна в джоба си. Изпитваше същото въодушевление, както след добре заснета трудна сцена от поредния филм.

Същата вечер в кухнята я очакваше най-отвратителният сандвич: огромно уродство, състоящо се от две дебели филии хляб, между които бяха напъхани големи резени студено месо и кашкавал, обилно полети с майонеза. Джорджи го раздели на две и си направи много по-малък сандвич, който изяде сама на верандата. През остатъка от вечерта не видя Брам.

На следващия ден Арън й подаде новия брой на „Флаш”. Една от снимките на Мел Дъфи, направени на терасата, красеше предната корица, а заглавието крещеше:

„СВАТБАТА, КОЯТО ПОТРЕСЕ СВЕТА!

Ексклузивни снимки от брачното блаженство на Скип и Скутър по време на медения им месец!”

На снимката Брам я държеше в обятията си, прозрачната й бяла пола се стелеше по ръкавите му и двамата се взираха влюбено един в друг. Сватбената й снимка с Ланс се беше появила на същата корица, но истинските младоженци изобщо не изглеждаха толкова влюбени, колкото фалшивите.

Би трябвало да е доволна. Никакви жалейки за нещастната изоставена Джорджи, а само възхита от новооткритото й щастие.

Феновете на Джорджи Йорк бяха потресени от бягството й в Лас Вегас и женитбата й с бившия й партньор от „Скип и Скутър” – лошото момче Брамуел Шепърд.

„Двамата се срещат тайно от месеци – твърди Ейприл Робилард Пейтриът, личната стилистка на Джорджи. – Сега са неземно щастливи, а всички ние сме безумно радостни за тях!”

Джорджи благодари мислено на Ейприл и прегледа набързо останалата част от статията.

„… пиарът на Джорджи отхвърли всички спекулации за жестоката вражда между двете звезди от „Скип и Скутър”: „Двамата никога не са били врагове. Брам много отдавна промени отношението си към нея”.”