Миро_Д - Unknown

Пръстите му обходиха извивките на гърдите й през чашките на сутиена и горещият му дъх опари устните й.

— Когато престанем да играем игрички – обеща й той едва чуто, – ще те обладая толкова грубо и надълбоко, че ще поискаш да трае вечно.

Грубите думи неочаквано я възпламениха от глава до пети, но тя не почувства нито вина, нито срам. Помежду им не съществуваше истинска връзка. Отношенията им бяха чисто физически. Брам можеше да бъде жребецът, когото тя е наела за една нощ.

Но наетият жребец се прибираше у дома, когато си свърши работата, и младата жена неохотно се освободи от прегръдката му.

— Добре, отегчих се.

Пръстите му докоснаха твърдото й зърно, преди да се отдръпне.

— Виждам.

Хладният полъх на вятъра подхвана косата на тила й и тя настръхна. Загърна се по-плътно с жилетката.

— Е, не си Хю Грант, но техниката ти несъмнено се е подобрила в сравнение с някогашните лоши дни.

— Радвам се да го чуя.

Никак не й се понрави благата нотка в гласа му.

— Да се връщаме – подкани го Джорджи. – Стана ми студено.

— Мога да те стопля.

Тя не се съмняваше, че може.

— Относно онази жена, с която днес говореше по мобилния… – Джорджи закрачи по-бързо.

— Пак ли се връщаме на това?

— Трябва да знаеш… че ако умра, докато сме женени, всичките ми пари ще отидат или за благотворителност, или при баща ми.

Брам рязко се спря.

— Не виждам връзката.

— Няма да получиш нито стотинка. – Тя отново ускори крачка. – Не отправям никакви обвинения, просто искам да си наясно, ако ти и приятелката , с която говореше по телефона, започнете да си мислите колко добре ще се забавлявате с моите пари.

Просто се правеше на печена непукистка, за да го засегне. Все пак Брам беше разорен и нямаше никакви морални задръжки и Джорджи се почувства малко по-добре, давайки му категорично да разбере, че няма да спечели нищо от преждевременната й насилствена смърт.

Изпод петите му хвърчеше пясък, докато той се приближаваше стремително към нея.

— Ти си идиотка.

— Просто се застраховам.

Той сграбчи грубо ръката й, по-скоро като надзирател в затвора, отколкото като любовник.

— За твое сведение, нямаше никакви фотоапарати. Просто исках да си направя кефа.

— За твое сведение… Знаех, че няма фотоапарати, и исках да си направя кефа. – Не го знаеше, но трябваше да се усъмни, че има нещо нередно.

Вятърът въздишаше, прибоят шумеше. Искаше й се да го предизвика, да го жегне още по-надълбоко, затова се облегна на ръката му.

— Скип и Скутър, отново заедно на лунна светлина. Колко романтично.

Той й го върна, като заподсвирква песента „Утре” от мюзикъла „Ани”, също както правеше някога, когато искаше да я вбеси.

9

На следващата сутрин Джорджи изчака Брам да отиде във фитнес залата и влезе в трапезарията. Грабна ключа, който преди това го бе видяла да хвърля в медната купа върху книжната лавица, и се запъти към кабинета му в къщата за гости. Все още й се струваше странно, че Брам има кабинет, вместо да води делата си от високото столче пред бара.

Докато крачеше по чакълената пътека, младата жена си мислеше колко различна беше сексуалната агресивност на Брам от онова, което беше изпитала с Ланс. Бившият й съпруг искаше тя да се превъплъщава в ролята на съблазнителката и Джорджи се опита да бъде такава. Изчете десетки секс ръководства, купи си най-еротичното бельо, което можа да намери, без значение колко притеснително оскъдно беше. Изпълняваше стриптийз, макар да се чувстваше пълна глупачка, нашепваше мръсотии в ухото му, от които й се повдигаше, и се опитваше постоянно да измисля нови пози и любовни игри, за да поддържа неугасващ пламъка на страстта. Ланс, изглежда, ценеше усилията й и винаги я уверяваше, че е удовлетворен, но очевидно се бе провалила с гръм и трясък, иначе той нямаше да я зареже заради Джейд Джентри.

В крайна сметка всичките й усилия се оказаха напразни. За някои жени навярно сексът беше нещо лесно и просто, но не и за нея. Прилошаваше й само при мисълта за трудното положение, в което се бе озовала с Брам. Той нямаше да се откаже от секса. Щеше да го прави или с нея, или с някоя друга. Може би и с двете.

Беше си обещала, че ще посреща проблемите открито и ще ги решава незабавно, но двамата бяха женени само от пет дни, а на нея й трябваше време, за да се справи дори с този.