Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Изведнъж вратата на църквата се отвори рязко. И ето го и него, силуетът му - очертан от лъчите на залязващото слънце. Тиодор Дей Бодин.

Отекна мелодия от тромпет. Истински хор от тромпети, славещи небесата.

- Исусе - прошепна Мег.

- Аха - прошепна Луси в отговор. - Непрекъснато му се случват такива неща. Той твърди, че е случайно.

Въпреки всичко, което бе слушала от Луси, Мег не беше подготвена за мига, в който за първи път видя Тед Бодин. Той имаше съвършено изваяни скули, безупречно прав нос и квадратна челюст на филмова звезда. Сякаш бе слязъл от билборд на Таймс Скуеър 4, с изключение на това, че не притежаваше изкуственото излъчваше на фотомодел.

Пое по пътеката между пейките с широка нехайна стъпка; тъмнокестенявата му коса проблясваше с меден оттенък. Светлината, струяща през стъклописните прозорци, осейваше пътя му със скъпоценни камъни, сякаш обикновен червен килим не бе достатъчно добър за мъж като него. Мег почти не забеляза прочутите му родители, които вървяха зад него. Не бе в състояние да откъсне очи от годеника на най-добрата си приятелка.

Той поздрави семейството на годеницата си с нисък, приятен глас. Мелодията на тромпетите, които се упражняваха в галерията за хора, се извиси до кресчендо, той се обърна и на Мег й се стори, че някой я удари в корема.

Тези очи... Златист кехлибар с оттенък на сладък мед и обточен с кремък. Очи, в които горяха интелигентност и проницателност. Очи, които стигат до най-дълбоката ти същност. И докато стоеше пред него, Мег почувства, че Тед Бодин се взира в нея и вижда всичко, което тя полагаше толкова големи усилия да скрие - липсата й на цели, неспособността й, неуспеха й да заеме достойно място в света.

„И двамата знаем, че си пълен провал - казваха очите му, - но съм сигурен, че един ден ще го надраснеш. Ако ли не... Ами... Колко може да очаква човек от едно разглезено холивудско дете?"

Луси ги представяше един на друг:

- .. .толкова се радвам, че най-сетне се срещнахте. Най-добрата ми приятелка и бъдещият ми съпруг.

Мег се гордееше с хладнокръвието си, ала този път едва успя да кимне механично.

- Време е да започваме - обади се свещеникът.

Тед стисна ръката на Луси и се усмихна срещу вдигнатото лице на своята булка, усмивка на доволство и привързаност, която обаче не успяваше да наруши спокойните води на кехлибарените му очи. Тревогата на Мег нарасна. Каквито и чувства да изпитваше този мъж към Луси, нито едно от тях не беше необузданата страст, която най-добрата й приятелка заслужаваше.

Родителите на младоженеца даваха предсватбената вечеря - разточително барбеюо в местния кънтри клуб, място, което въплъщаваше всичко, което Мег ненавиждаше: презадоволени богаташи, прекадено погълнати от собственото си удоволствие, за да се замислят дори за миг за вредата, която тяхното отровено от химикали, прахосващо огромни количества вода игрище за голф нанасяше на планетата. Дори обяснението на Луси, че клубът е само наполовина частен и че всеки би могъл да ползва игрището, не променяше мнението на Мег. Агенти на тайните служби удържаха настрани представителите на международната преса, които се бяха скупчили пред входа заедно с тълпа любопитни зяпачи, надяващи се да зърнат някое известно лице.

А известни лица имаше навсякъде, не само сред гостите на булката. Родителите на младоженеца бяха световноизвестни.

Далас Бодин бе легенда в професионалния голф, а майката на Тед, Франческа, бе прочута със своите телевизионни интервюта на знаменитости. Богатите и известните бяха изпушили задната веранда на клуба и стигаха чак до първия тий 5- политици, филмови звезди, най-добрите спортисти в света на голфа и цял куп местни жители на всякаква възраст и от всякаква раса: учители и магазинери, механици и водопроводчици, местният бръснар и един доста страшен на вид рокер.

Мег наблюдаваше как Тед се движи между хората. Правеше го ненатрапчиво и скромно, ала въпреки това сякаш се намираше под светлината на прожектор, където и да отидеше. Луси беше до него, буквално трепереща от напрежение, докато гостите се надпреварваха да ги спират, за да си поприказват. Тед си оставаше все така несмутим и въпреки че помещението жужеше от щастливо бърборене, Мег почувства, че й е все по-трудно да задържи усмивката върху лицето си. Той й приличаше повече на мъж, изпълняващ внимателно подготвена мисия, отколкото на изпълнен с любов младоженец в навечерието на сватбата си.

Тъкмо беше приключила един напълно предсказуем разговор с бивш телевизионен водещ за това, как изобщо не прилича на невероятно красивата си майка, когато Тед и Луси изникнаха до нея.