Брет Елис - Американски психар

– Е, добре – казвам, докато се здрависвам с Луис, който стисва дланта ми едновременно здраво и ужасяващи страстно. – Трябва да търся вратовръзка.

Махвам още веднъж за довиждане на малката Глен се вмъквам в мъжката галантерия. На мраморна закачалка зървам хавлия за двеста долара и избърсвам ръцете си в нея.

Не след дълго с разсеян вид там се появява и Луис. Обляга се на щанда и се прави, че разглежда с интерес вратовръзките, също като мен.

– Какво правиш тук? – пита ме шепнешком.

– Избирам вратовръзка за брат си. Скоро ще има рожден ден ден. Извинявай.

Тръгвам покрай рафтовете, по-далеч от него.

– С брат като теб сигурно се смята за щастливец – подмята той и се присламчва пак до мен с открита усмивка. Може би, само че за мен е абсолютен отвратяга – отбелязвам. – На теб обаче може да се хареса.

– Патрик, защо не искаш да ме погледнеш в очите?– пита Луис притеснен. – Погледни ме.

– Остави ме на мира, Луис, моля те – изричам със стиснати от гняв очи и юмруци.

– Хайде да пийнем по нещо в "При Софи" и да си поговорим та това – предлага той с молещ глас.

– За какво да говорим бе? – питам го и отварям очи, направо не мога да повярвам.

– Ами... за нас двамата – свива той рамене, сякаш това се подразбира от само себе си.

– Ти да не си ме проследил дотук? – питам подозрително.

– Докъде?

– Дотук. До "Пол Смит". Защо го направи?

– Аз ? Да съм те следил? Боже мой! – Той се опитва да разсее със смях съмненията ми. – Какви ги приказваш?

– Луис – опитвам се да хвана погледа му, – моля те да ме оставиш на мира. Разкарай се.

– Патрик, много те обичам. Надявам се да разбереш това.

– Изохквам и се насочвам към щанда с обувки, усмихвам се разсеяно на една продавачка. Луис се влачи след мен.

– Патрик, защо стоим тук?

– Ами защото се опитвам да купя вратовръзка за брат си , а ти... – вземам да разгледам една мокасина – ...а ти се опитваш да ми духаш, разбра ли? Мамка му и късмет! Аз изчезвам.

Връщам се на щанда за вратовръзки, грабвам една, без изобщо да я погледна, и отивам на касата. Луис се мъкне зад мен. Правя се, че не го виждам, подавам на касиерката кредитната си карта и я уведомявам:

– Пред входа виси някакъв скитник. – Посочвам през витрината към ридаещия бездомник е торба вестници, подпрян на пейката до входа на магазина. – Извикайте полиция или го разкарайте някак.

Тя ми благодари c кимване и пуска кредитната ми карта за обработване от компютъра. Луис стои безмълвен и неподвижен, забил засрамен поглед в земята. Подписвам сметката, вземам найлоновата торбичка и посочвам Луис на касиерката.

– Този не е с мен.

Излизам навън и започвам да махам за такси по Пето авеню. Луис изтичва след мен.

– Патрик, трябва да поговорим – надвиква той шума от уличното движение.

Настига ме и хваща ръкава на палтото ми. Извъртам се с отворен нож и мушвам заплашително острието под брадата му, предупреждавам го да ми се маха от главата. Хората се отдръпват от нас, някои ни поглеждат бегло и отминават.

– Ей, какво ти става? Патрик? – отстъпва той назад с вдигнати ръце. – Патрик...

Изсъсквам насреща му и не прибирам ножа си. Едно такси приближава и спира до бордюра. Луис се опитва да ме приближи с все още вдигнати ръце, а аз държа ножа насочен срещу него, разсичам с острието му въздуха между двама ни. С едната ръка отварям вратата на таксито и вече съм вътре, но продължавам да съскам. Затръшвам вратата и казвам на шофьора да кара към "Пункейкс" в Грамърси Парк.

Рожден ден с брат ми

През целия ден си мислех на каква ли маса ще ни настанят с брат ми Шон на вечерята в "Препарирания жираф".

Тъй като има рожден ден и по една случайност е в града, счетоводителят на баща ми Чарлс Конрой и попечителят на наследството му Никълъс Лий ми се обадиха по телефона миналата седмица и ме убедиха, че ще е от полза за всички да използвам тази възможност като претекст да се видя с Шон и да разбера какво прави с живота си, а защо не и да му задам няколко уместни въпроса. Макар и двамата да знаят добре, че презирам Шон и че той храни и същото чувство към мен, щяло да бъде добре да го примамя на вечеря и ако се опита да откаже, да го прилъжа, като спомена, че се е случило нещо лошо. Подробностите обсъдихме с Конрой и Лий по телефона в сряда следобед миналата седмица.

– Нещо лошо ли? Какво например? – попитах ги, като се опитвах да се съсредоточа върху цифрите, пробягващи на монитора пред мен, и в същото време нервно отпратих Джийн с махване на ръка, въпреки че ми носеше някакви книжа за подпис. – Че закриват пивоварните "Будвайзер"? Или че агенциите за компаньонки вече не предлагат момичета по домовете?