Брет Елис - Американски психар

– Тази я казах – прекъсва ме Кортни възмутена.

– Не – поправям я. – Ти каза "Поланд спрингс".

– Така ли беше? – мърмори си Кортни и дръпва Макдърмот за палтото. – Така ли беше бе, Крейг?

– Вероятно да – свива той рамене. – Струва ми се, че да.

– Освен това добре е да знаете, че минералната вода трябва да се купува само в стъклени бутилки, не в пластмасови – казвам строго и чакам някой да попита защо.

– Защо?

В гласа на Кортни се долавя леко любопитство.

– Зщото се окислява – обяснявам. – А тя е хубава, когато е чиста и не оставя дъх.

След дълго мълчание в "стил Кортни", загледан навън, Магдърмот потвърждава:

– Прав е.

– Честно казано, не правя никаква разлика между вода и вода – признава си Кортни.

Тя е седнала между Макдърмот и мен, под палтото от норка е с вълнен костюм "Живанши", чорапогащник "Калвин Клайн" и обувки "Уорън Сюзан Алън Едмъндс".

Преди това в същото такси, когато опипах палтото ѝ не за друго, а за да установя качеството му, тя усети това и тихо ме попита дали имам у себе си дъвка. Не ѝ отговорих нищо.

– Какво искаш да кажеш? – пита Макдърмот.

– Ами имам предвид каква наистина е разликата между изворна а и естествена вода например и изобщо има ли разлика?

– Кортни! Естествена е всяка вода от подземен източник – открехва я Крейг, зазяпан през прозореца. – Минералното ѝ съдържание не се променя, но може да бъде дезинфекцирана и филтрирана.

Макдърмот е със смокинг "Джани Версаче" и от него се носи дъх на "Сириус".

За миг излизам от съзнателната си летаргия и дообяснявам:

– А при изворната вода могат да се изваждат и прибавят минерали и обикновено тя се филтрира, не се преработва. – Млъквам за две-три секунди, после добавям:

– Седемдесет и пет на сто от бутилираната вода в Америка всъщност е изворна. Това знае ли го някой?

Въпроса отправям към шофьора на таксито.

След дълго мълчание Кортни задава друг въпрос, този път недовършен.

– А разликата между дестилираната и пречистената вода е...

Не се интересувам от разговора, не се слушам и какво говоря аз самият, защото обмислям как да се отърва от трупа на Бетани, най-малкото трябва да реша дали да остане в апартамента ми още един ден. Ако реша да го разкарам тази нощ, лесно бих могъл да натъпча каквото е останало от нея в найлонова торба за отпадъци и да я хвърля пред стълбището; но с малко повече усилия мога и да я извлека навън и да я мушна при другите боклуци на бордюра. Защо пък да не я откарам в апартамента в "Хелс Кичън", да я залея с вар във ваната и да погледам как тялото се разлага, докато изпуша една пура и послушам музика на уокмена? Не искам обаче да смесвам мъжките тела с женските, пък и ми се ще да гледам "Жаден за кръв", видеофилма, който взех под наем днес следобед. Рекламата на обложката на касетата гласи: "Някои клоуни ви разсмиват, но Бобо ще ви умъртви и ще изяде тялото ви." Едно среднощно отиване до "Хелс Кичън", дори без да се отбивам за бърза закуска в "Белвю", ще ми отнеме много време и няма да мога да го гледам. Костите и повечето от вътрешностите на Бетани вероятно ще изхвърля в шахтата в дъното на коридора срещу моя апартамент. С Кортни и Макдърмот току-що си бяхме тръгнали от банкет на "Морган Стенли", който беше даден недалеч от Сийпорт в един нов клуб, наречен "Златна карта". Там сякаш се бе събрал целият свят и срещнах дори Уолтър Роудс, чистокръвен канадец, когото не бях виждал от "Екзитър". Също като Макдърмот и той ухаеше на "Сириус", а аз му рекох: "Слушай, копеле, опитвам се да стоя настрана от хората. Дори избягвам да разговарям с тях." Не особено уплашен, той измънка в отговор: "Да, да, ясно, ммм разбирам." Аз съм с двуреден смокинг с шест копчета и панталони с маншети, а папийонката ми е от грапава коприна – всичко от "Валентино". Луис Карутърс е в Атланта тази седмица. Шмръкнах малко кокаин с Хърбърт Гитис в "Златна карта", а преди Макдърмот да спре това такси, взех едно хапче халцион, за да поуталожа малко въздействието на дрогата, но все още не усещам това да става. Кортни май си пада по Макдърмот. Тъй като нейната кредитна карта "Чембанк" не можа да изтегли пари от автомата, пред който спряхме (тя много често я използва за шмъркане на кокаин, макар да не го признава, а няколко пъти прашинки кокаин бяха блокирали и моята кредитна карта), докато Макдърмот нямаше проблеми със своята, тя пренебрегна моята и използва неговата, което, доколкото познавам Кортни, означава, че иска да се чука с Макдърмот. Но това не е толкова важно. И двамата изглеждаме почти еднакво, въпреки че съм по-красив от Крейг. В "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта разговаряха за говорещите животни. Някакъв октопод се разхождаше из аквариум с микрофон, прикрепен на едно от пипалата му постоянно молеше – поне така твърдеше дресьорът му, убеден че мекотелите имат гласни струни – за "сиренце". Гледах втренчено известно време, накрая се разридах. Просяк, облечен като хаваец, рови в кофа за боклук на тъмния ъгъл на Осма и Десето.