Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Исках да те изненадам. На сватбения прием!

- Какъв сватбен прием?

- Който щях да организирам като посъбера малко пари, за да можем да го отпразнуваме със семейството и прияте­лите ни, вместо с мировия съдия! Малко късно, знам, но ис­ках да направя нещо хубаво за теб.

- О, Господи! - рече изненадана Нина. - Ти наистина си се научил да танцуваш заради мен? Това е… толкова мило!

- Внимавай! - предупреди я той. - Не се усмихвай. Нали трябва да се мразим.

Тя бързо затвори уста.

- Но защо избра точно танците?

- Защото ти имаш само три диска с филми и два от тях са за танци. „Неприлични танци”, „Танцуващо сърце”…

- Еди, това е прекрасно и ужасно романтично, но фактът, че обичам да гледам танци не означава, че мога да танцувам!

Той я погледна изненадано.

- Мислех, че можеш!

- Живото доказателство, че не мога, е точно пред погле­да ти! - Тя тромаво го последва, когато той се завъртя и забе­ляза, че Озир ги наблюдава… с нарастващо съмнение в погле­да. - Виж какво, като се върнем на яхтата, зодиакът ще бъде готов. Пристигнахме в Монако с лодка, тендер или както там я наричат - намира се на кей дванайсет в пристанището. Не можеш да я сбъркаш - боядисана е в същите цветове като състезателната му кола. Ако я последваш до яхтата…

- В никакъв случай няма да те оставя с него - той си мисли, че е изигран!

- Това е единственият начин да намерим пирамидата. А ти трябва да се махнеш оттук. - В главата ѝ проблесна една идея. - Удари ми шамар.

Еди я погледна втрещено.

- Няма начин да те шамаросам!

- Трябва да го убедим, че сме се разделили. - Тя извиси глас, за да надвика музиката. - Кучи син такъв! Реших да сложа край, но сега вече съм убедена в това! Удари ме - завърши тя шепнешком, забелязвайки, че Озир и Шабан се приближават. - Ти… смотан английски задник такъв!

Лицето на Еди се изкриви - и той я удари. Шамарът не беше силен, но плясъкът се чу силно - и то достатъчно, за да привлече вниманието на всички.

- Извинявай - измърмори той.

- Извинявай! - рече едновременно с него тя, преди да го отблъсне от себе си. Струнният квартет спря да свири, привлечен от суматохата.

Озир застана между тях.

- Мисля, че трябва да си вървите, господин Чейс.

- Знаете ли какво? Вие сте идеален за нея - изръмжа той. - И без това партито не струва.

Шабан и Кротала дотичаха.

- Ние ще му покажем изхода - обяви Шабан. Бодигардовете си пробиваха път през тълпата, за да му препречат пътя.

- Махни си ръцете от мен! - рече Еди, когато един от костюмираните горили се опита да го хване. Той се изтръгна от него, но попадна право в ръцете на друг, който прибли­жаваше отзад.

- Хвърлете го в морето, не ми пука! - извика Нина, изтръпнала при мисълта, че Шабан има много по-ужасни планове за него. - Махай се оттук, Еди!

Тази мисъл се въртеше и в главата на Еди. Първата го­рила също успя да се докопа до него и двамата го помъкна­ха към сервизния изход. Шабан и Кротала ги следваха от­близо, като от лицето на американеца не слизаше доволната усмивка. Отведяха ли го по-далеч от погледите на гостите и персонала на казиното, те щяха да имат сериозно предимст­во в брой и огнестрелни оръжия, тъй като той сериозно се съмняваше, че Кротала е единственият въоръжен в групата.

Шест метра до вратата, три. Тя беше естествено препят­ствие - ако и двамата биячи се опитаха да го избутат през нея едновременно, това щеше да ограничи движенията им и да му даде възможност да нанесе удар. Но ако бяха добре подготвени, те щяха да го очакват…

Вратата се отвори точно преди да стигнат до нея и в рам­ката ѝ се появи един сервитьор, понесъл табла с няколко бу­тилки скъпо вино.

Беше доста едър мъж, тежък…

Еди се опря на двамата биячи, които го държаха за ръце­те, отскочи и ритна сервитьора в корема.

Нещастникът залитна назад, бутилките паднаха на земя­та - но третият закон на Нютон влезе в действие и силата на удара отхвърли назад Еди и горилите. Те се сблъскаха с Ша­бан и Кротала. Петимата се стовариха на купчина на пода…

А Еди беше най-отгоре.

Той освободи ръцете си, заби лакът в слабините на еди­ния мъж и се претърколи към масата за блекджек. Сервизна­та врата беше най-добрият му шанс за бягство - но преди да успее да мине през нея, тя се затвори и ключалката изщрака. Нямаше никакво време да претърсва сервитьора за ключ.

- Шибаняк! - изрева Кротала. Американецът се измъкна изпод гърчещия се бодигард и бръкна за револвера си…

Еди изтръгна машината за разбъркване на картите от масата и изстреля поредица от карти в лицето му. Кротала вдигна ръце, за да се прикрие и револверът падна на кили­ма. Еди запрати машината към главата му и хукна към вра­тата, водеща към фоайето.