Неизв. - Л. Рон Хабърд Страх

- Нещо подобно, доколкото си спомням.

- И аз си тръгнах, нали?

- Сигурен съм в това - отвърна развеселен Томи.

- И изпих само една чаша?

- Точно така. Я кажи какво става, това нещо наистина те тревожи. Не се опитвай да скриеш пищо от стария ясновидец. Какво има?

- Томи, губят ми се четири часа.

- Ха! На мен ми се губят тридесет и девет години.

- Томи, говоря сериозно. Загубих четири часа и… и шапката си.

Томи се разсмя.

- Нищо смешно няма - каза Лоури.

- Джим, когато ме гледаш стези твои сериозни очи и ми казваш, че си на път да полудееш заради някаква шапка… ами смешно е, и това е всичко. Не исках да те обидя.

- Загубих четири часа. Не зная какво се е случило през това време.

- Добре де, предполагам че това би разтревожило всеки човек. Но има толкова много часове и толкова много други шапки. Забрави ги.

- Не мога, Томи. Откакто загубих тези четири часа, ми се случват разни неща. Ужасни неща.

Съвсем набързо той описа какво му се случи през току-що отминалата нощ.

- Надолу по стълбата - каза Томи, вече без намек за веселие. - Да. Вече разбирам какво искаш да кажеш, и не само това.

- Какво означава всичко това? - помоли за отговор Лоури.

Томи дълго вървя в мълчание, но когато видя, че наближават тълпата пред старата църква, спря.

- Джим, няма да ми повярваш.

- Почти съм готов да повярвам на каквото и да било.

- Помниш ли какво ти казах вчера? За твоята статия?

- Мислиш ли, че статията има нещо общо?

- Да. Вярвам, че има. Джим, ти застана на съвсем определена и даже оскърбителна позиция по въпрос,

който беше отмрвд от поне стотина години.

- Оскърбителна? Но за кого?

- За… Хъм, трудно ми е да го кажа, Джим, за да звучи така, че да не го отхвърлиш в момента. Ако бях па твое място, не бих се опитвал да намеря тази шапка.

- Но… но аз съм сигурен, че ако не я намеря, всичко това ще ме подлуди!

- По-спокойно. Понякога даже е подобре да си луд, отколкото мъртъв. Чуй ме, Джим, онези същества, които казваш, че си срещнал… ами те определено представляват свръхестествени сили. О, ще ми възразиш, зная. Днес никой не вярва в свръхестествени сили. Така да бъде. Но ти си срещнал някои от тях. Разбира се, не тези, които може би те търсят…

- Говориш за демоните и дяволите ли?

- Твърде конкретно ги определяш.

- Но тогава какло искаш да кажеш?

- Първо Джебсън. После четири часа и шапка. Между другото, Джим, имаш ли някакви следи по тялото си, които липсваха по време на разговора ни вчера?

- Да - Джим дръпна нагоре ръкава на палтото.

- Хъм-м-м. Твърде странно. Тези следи са на заек.

-И?

- Хайде сега да забравим за тях - каза Томи. - Виж какво, Джим. Вчера бях малко кисел и говорих по-сърдито за твоята статия. Вярно, не ми се понрави, защото бих искал да вярвам в съществуването на такива сили - те ме забавляват в този свят, където забавлението е нещо доста рядко. А ми се налага да слушам идеи като твоите. Джим, повярвай ми, ако има с какво да ти помогна, ще го направя. Би било безсмислено да ти внушавам разни глупости. Това, от което страдаш, е някакво въздействие на маларията, незабелязано досе-га от лекарите. То ти е изтрило паметта за известно време, ти си бродил някъде и си загубил шапката си. Трябва да помниш това. Загубил си паметта си заради маларията и си загубил шапката си, докато си ходил в това състояние. Аз съм твой приятел и съм готов да зарежа всичко, което би ти навредило. Разбра ли ме?

- Благодаря… Томи.

- Отиди при доктор Чалмърз и го накарай да те натъпче схинин. Аз ще съм наоколо и ще те наглеждам, за да не се отнесеш нанякъде отново. Ще го направя и по друга причина. Ако видиш нещо, ще го видя и аз. Може би, доколкото разбирам от тези неща, няма да позволя да ти се случи беда.

- Едва ли разбирам какво…

- Не казвай нищо. Аз съм най-виновеп с моите дрънканици за демони и дяволи. Твърде скьп си ми и твърде скъпа ми е Мери, за да позволя нещо да ви се случи. И… Джим!

-Да?

- Виж, Джим. Нали не си мислиш, че съм ти сложил опиат или нещо подобно в питието?

- Не! И през ум не ми е минавало!

- Добре… просто ми хрумна. Джим, нали знаеш, че съм твой приятел?

-Да, разбира се. Иначе не бих рискувал да ти разкажа тези неща.

Томи продължи с него кьм църквата. Камбаната биеше, в камбанарията се мяркаше черна сянка, кръговете на звука се носеха надолу, зада паднат върху добре облечените хора на стъпалата и лекичко да ги подканят за влизане. Джим Лоури вдигна глава кьм дружелюбната стара сграда - листата на бръшляна още не се бяха разтворили, големи кафяви въжета хаотично обвиваха сивите камъни. Цветните стъкла на прозорците проб-лясваха в слънчевата светлина. Незнайно защо той чувстваше много силно, че присъствието му тук е неуместно. Винаги му се струваше, че това е убежище, място за отдих на душата, по сега…