Лий Бардуго - Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша

– Ти ù се довери – продължи Тамар. В гласа ù прозвуча странна нотка. Сякаш по-скоро заповядваше, отколкото отправяше обвинение.

– Просто са чакали да натрупат достатъчно от гърмящия прах – намеси се Аппарат. – После са щели да нападнат, да те извлекат на земята и да те предадат на Тъмнейший.

Тръснах глава.

– Мигар наистина очакваш да повярвам, че Мал се е канел да ме остави в ръцете на Тъмнейший?

– Той е лековерен – тихо се обади Толя. – Толкова отчаяно иска да те освободи, че се е превърнал в тяхна пионка.

Погледнах бегло Мал. Изражението му нищо не подсказваше. Едва сега усетих в мен да се загнездва първата тресчица истинско съмнение. Никога не съм имала вяра на Зоя, пък и колко добре познавах Надя? Женя – тя пострада зле от ръката на Тъмнейший, но тяхната връзка бе много дълбока. Изби ме студена пот и усетих как ме завладява паника, която изпразни главата ми.

– Заговор в заговора – просъска Аппарат. – Ти имаш меко сърце и то те предаде.

– Не – отвърнах. – Във всичко това няма капка смисъл.

– Те са шпиони и предатели!

Притиснах слепоочията си с върховете на пръстите.

– Къде са останалите ми Гриша?

– Задържани са, докато не бъдат щателно разпитани.

– Кажете ми, че са невредими.

– Виждате ли колко е загрижена за онези, които постъпиха зле с нея? – обърна се Аппарат към свещениците стражи. „Той се наслаждава на всичко това – проумях. – Отдавна е чакал да се случи.“ – Това е знак за нейната щедрост, за нейното милосърдие. – Погледът му се закова върху мен. – Има известни наранявания, но предателите ще получат възможно най-добрата грижа. Достатъчно е само една дума да кажеш.

Предупреждението беше повече от ясно и аз най-накрая схванах. Независимо дали наистина имаше заговор на Гриша, или той бе скалъпен от попа, точно този момент бе дебнал Аппарат – повод да ме постави в пълна изолация. Вече никакви срещи с Женя в Котлето, никакви потайни разговори с Давид. Свещеникът щеше да се възползва от случая, за да ме раздели с всички, чиято вярност към мен бе по-силна от предаността към неговата кауза. А аз бях твърде слаба, за да го спра.

Но дали Тамар казваше истината? Всички тези доскорошни съюзници наистина ли ми бяха врагове? Надя бе обронила глава, Зоя стоеше с вирната брадичка, а сините ù очи святкаха предизвикателно. Не беше трудно да повярвам, че някоя от тях или пък и двете са се обърнали срещу мен; нищо чудно да са потърсили връзка с Тъмнейший и да са ме предложили като разменна монета с надеждата да получат опрощение. А навремето Давид помогна да се запои нашийникът около врата ми.

Възможно ли бе обаче така да са подвели Мал, че той да съдейства на техните козни? Не изглеждаше никак уплашен, нито обезпокоен – видът му бе като едно време в Керамзин, когато замисляше нещо, с което и двамата да ни вкара в неприятности. Лицето му беше насинено, но забелязах, че сега той стои по-изправен. По едно време изви очи нагоре, сякаш се молеше мислено. Пред мен обаче това нямаше как да мине. Мал никога не е бил религиозен. Той гледаше право към главния димоотвод.

Заговор в заговора . Нервността на Давид. Думите на Тамар: „Ти ù се довери“.

– Освободете ги – заповядах.

Аппарат поклати глава, изражението му излъчваше покруса.

– Онези, които твърдят, че обичат нашата светица, са изцедили силите ù. Погледнете колко немощна е тя, колко болна. Толкова пагубно ù се отразява тяхното влияние. – Неколцина от свещениците стражи кимнаха и в очите им зърнах странни фанатични пламъчета. – Тя е светица, но в същото време и млада девойка, подвластна на чувствата си. Затова не проумява силите, които действат тук сега.

– Проумявам, че нещо си се объркал, попе.

Аппарат отново ме удостои със своята съчувствена и опрощаваща усмивка.

– Ти си болна, Санкта Алина. Не си на себе си. Затова не можеш да различиш приятел от зложелател.

„ Това трябваше да се очаква“ – помислих мрачно. После си поех дълбоко дъх. Дойде моментът да направя своя избор. Сега трябваше да се доверя на една от двете страни и това нямаше да е Аппарат – човекът, предал своя цар, а след него и Тъмнейший, който, сигурна бях, лично щеше да уреди преселението ми сред мъчениците, ако това можеше да послужи за целите му.

– Ти ще ги освободиш – повторих. – И аз няма да повтарям.

По устните му пробяга самодоволна усмивка. Зад състраданието му се криеше арогантност. Той отлично знаеше колко съм немощна. Надявах се поне останалите да са наясно какво правят.