Ан Леки - Милостта на Калр

За миг думата „нелегални“ ме озадачи. Според капитана Хетнис всички тук попадаха в графата на нелегалните — никоя нямаше разрешение да бъде тук. После си дадох сметка, че има предвид хора, чието съществуване с само по себе си нелегално, неразрешено. Хора, родени без знанието на станцията и без да са им имплантирани проследяващи устройства. Хора, за които станцията оставаше напълно сляпа.

Бих могла да си представя шепа такива хора, най- много. Но достатъчно на брой, за да представляват реален проблем?

— Нелегални? — Подсилих старовремския си акцент, добавих щипка скептицизъм в гласа си. — Чужденци? Сериозно , капитана?

— Ако флотската капитана ми прости. Вие, предполагам, сте свикнали с места, където всички са цивилизовани. Където всички са напълно асимилирани от радчайския начин на живот. Това не е такова място.

— Капитана Хетнис — казах аз. — Вие и вашият кораб няма да използвате насилие срещу граждани на тази станция, освен ако не е крайно наложително. Също гака — повиших глас, като я видях да отваря уста за възражение, — в случай че го прецените като наложително, ще спазвате същите регулации, които спазва службата за сигурност. Ясна ли съм?

Тя примигна. Преглътна онова, което и беше на езика, и вместо това каза:

— Да, капитана.

Обърнах се към второстепенния.

— „Мечът на Атагарис“? Ясна ли съм?

Второстепенният се поколеба. Знаех, че е изненадан, задето се обръщам директно към него.

— Да, флотска капитана.

- Добре. Останалата част от разговора ще я проведем насаме.

7

След запитване до станцията бях настояла да отседна в един празен апартамент на четвърто ниво. Въздухът в апартамента беше спарен, а няколкото светлинни панела, опрени на стените, вероятно бяха отмъкнати от коридорите по пътя насам, предвид че днес магазините едва ли работеха, а служителите в складовете на станцията едва ли бяха на работните си места. Дори на тази оскъдна светлина стените и подовете изглеждаха прашни и мръсни. Освен нашия багаж апартаментът беше празен, ако не броим парчетата дървения и счупени стъкла, които подсказваха, че първоначалните обитатели на квартирата — преди Долната градина да пострада — не са изнесли цялата си мебелировка, но впоследствие всичко полезно е било отмъкнато.

— Няма вода, капитана — каза лейтенанта Тизаруат. — Което означава, че най-близките бани са... не ви трябва да ходите в най-близките бани, капитана. Макар че няма вода, хората са ги използвали за... така де. Пратих Девет за кофи и почистващи материали, стига да намери такива.

— Много добре, лейтенанта. Има ли помещение, където с капитана Хетнис да поговорим? За предпочитане и да седнем на нещо.

Тревога припламна в люляковите очи на лейтенанта Тизаруат.

— Капитана. Няма на какво да се седне, освен на пода. Или върху багажа.

Което би забавило разопаковането.

— Ще седнем на пода тогава. — „Милостта на Калр“ ми показа възмущението на всички присъстващи воини Калр, ала никоя от тях не проговори, дори израженията им не се промениха, с изключение на лейтенанта Тизаруат, която направи всичко възможно да скрие объркването си, но не се справи много добре. — Има ли хора наблизо?

— Според станцията няма, капитана — отговори лейтенанта Тизаруат. Махна към една отворена врата. — Може би там ще ви е най-удобно.

Капитана Хетнис ме последва в стаята, посочена от Тизаруат. Седнах с кръстосани крака на мръсния под и я поканих с жест да направи същото. Тя се настани срещу мен след кратко колебание; второстепенният остана прав зад нея.

— Капитана, вие или корабът ви изпращате ли в момента някакви данни към станцията?

Очите ѝ се разшириха от изненада.

— Не, капитана.

Бърза проверка показа, че собственият ми кораб не го прави.

— Така. Ако съм разбрала правилно, вие вярвате, че е възможно пресгер да атакуват Атоек. И че не е изключено вече да имат свои шпиони на тази станция. — Радч бе имал контакти с три чужди раси — гек, рррррр и пресгер. Геките рядко напускаха родния си свят. Отношенията с рррррр бяха обтегнати, защото първата ни среща с тях беше катастрофална. А поради естеството на договора ни с пресгер една евентуална война с рррррр имаше потенциала да се сметне за нарушение на този договор.

А преди договора отношенията с пресгер бяха невъзможни. Без изключение фатални тоест. Преди договора пресгер бяха безмилостни врагове на човечеството. Или не толкова врагове, колкото хищници.

— Права ли съм, че вашата Амаат лейтенанта е взела „Милостта на Калр“ за възможен пресгерски кораб, който се опитва да влезе маскиран в системата?