Ан Леки - Милостта на Калр

Тя се замисли над думите ми. Още секунда-две и щеше да стигне до извода, че преди последното си назначение съм работила в специални операции и съм правила неща, които са толкова секретни, че за тях не бива да се намеква дори.

— Флотска капитана. Моля да ме извините. — Махнах в знак. че няма нужда от извинения. — Но, капитана, специални операции са свикнали да действат с известно... незачитане на правилата и...

Да не повярваш — само преди няма и час същата гази персона беше гледала без да ѝ мигне окото как второстепенен на нейно подчинение тормози цивилни граждани.

— В интерес на истината, имам известен опит със ситуации, които приеха крайно неприятен обрат само защото една или друга действаше в разрез с правилата. Или защото твърде стриктно се придържаше към тях. А дори на Атоек да нямаше никакви проблеми, понастоящем целият радчайски космос се намира в ситуация, която правилата не покриват.

Тя си пое дъх за пореден въпрос, но явно премисли.

— Да, капитана.

Вдигнах поглед към второстепенния от „Мечът на Атагарис“, който стоеше неподвижен и мълчалив зад нея.

— А ти, „Мечът на Атагарис“?

— Правя каквото ми заповяда моята капитана, флотска капитана. — Равен, безизразен тон. Напълно безучастен. Но вътрешно въпросът ми със сигурност го беше стреснал.

— Добре. — Нямаше смисъл да прекалявам с натиска. Изправих се. — Денят беше труден за всички ни. Да спрем засега, става ли? А и ако не греша, вие имате покана за вечеря, капитана.

— Както и вие, флотска капитана-напомни ми Хетнис. — Храната със сигурност ще е отлична. А и там ще са част от хората, с които искате да се срещнете. — Опита се да не поглежда към мрачното, тъмно, мръсно помещение. Без мебели. Без вода дори. — Губернатора- та със сигурност ще е там, капитана.

- Е, тогава май ще трябва да дойда и аз — казах на капитана Хетнис.

8

Апартаментът на граждана Фосиф Денче имаше красива трапезария със стъклена стена и изглед към главния булевард на станцията, който все още бе пълен с хора. Четири на осем метра, стените боядисани в охра. На висок рафт бяха наредени растения с дълги плътни стебла, които висяха почти до пода, с стри бодли и месести кръгли яркозелени листа. Ала колкото и голяма да бе трапезарията според стандартите на станцията, не би могла да побере цялото разширено семейство на богата радчаи — братовчеди, клиенти, слуги и техните деца, — а ако се съдеше по половин дузината малчугани в различни стадии на разсъбличане и лепка- вост, които спяха върху възглавници в съседната стая, това бе най-малко вторият етап на празничната вечеря.

— Флотската капитана — каза Фосиф от мястото си начело на масата от лакирано светло дърво — е колекционера също като вас, администратора Целар! — Фосиф очевидно се радваше, че е открила този факт за мен. Дотолкова, че почти успя да скрие разочарованието си задето мълча като риба относно загубата на комуникация с най-близките палати, както и от собствената си неспособност да ме подпита любезно за това.

Станционната администратора Целар рискува с изражение на предпазлив интерес.

— Колекционера, флотска капитана? Колекционирате песни? От кой вид? — Беше пълна и едра, с ярко- розово сако и панталони и шал в жълтеникавозелено.

С тъмна кожа, тъмни очи и гъста ситно къдрава коса, вдигната нагоре и вързана високо над главата. Беше много красива и очевидно го знаеше, макар да се държеше скромно. Дъщеря ѝ Пиат седеше до нея, мълчалива и странно вглъбена в себе си. Не беше нито толкова едра, нито толкова красива, но още беше много млада и обещаваше някой ден да настигне майка си и в двете отношения.

— Вкусът ми е широкообхватен и не изключва никой вид песни, администратора. — Отказах с жест допълнителните пушени яйца. Капитана Хетнис седеше мълчаливо до мен, посветила вниманието си на своето допълнително. На масата срещу мен, до станционната администратора, седеше губернатората на системата Жиарод, висока и широкоплещеста, облечена с широко сако от мека зелена материя. Нещо в оттенъка на кожата ѝ подсказваше, че я е потъмнила. Още от мига на появата си се държеше спокойно и сдържано, сякаш това е най-обикновена вечеря, нищо извън ежедневната ѝ рутина.

— Аз проявявам интерес най-вече към гаониш- ката музика — призна администратора Целар. Фосиф грейна. Дъщеря ѝ Рогд се усмихна неискрено, прикривайки доста умело отегчението си. Когато пристигнах, тя ме посрещна толкова внимателно и почтително, че аз веднага се сетих какъв ѝ е проблемът — познавала бях толкова много млади хора от нейната класа, при това толкова интимно и толкова задълго, че и без помощта на ИИ разбрах, че я мъчи махмурлук. Взела бе лекарство и то започваше да действа.