Ан Леки - Милостта на Калр

— Ако капитаната позволи да я информирам — казах аз, като се постарах гласът ми да прозвучи студено и иронично, — не цялото ми служебно досие е било на нейно разположение. Всъщност отлично съм запозната с второстепенните.

— Дори да е така, капитана. Ако казаното от вас е вярно и милордата наистина е раздвоена и в конфликт със себе си, ако наистина има две лорди на Радч, а не...

не е някаква измама... тогава как ние да разберем коя е правилната?

Напомних си, че за капитана Хетнис всичко това е нещо ново. Че досега никоя радчаи не е поставяла под съмнение идентичността на Анаандер Мианаай, нито правото ѝ да господства на Радч. Тези факти радчаите приемаха за безспорна даденост.

— И двете са такива, капитана. — Не пролича да проумява думите ми. — Ако „правилната“ Анаандер нехае за живота на своите граждани и е готова да ги жертва с лека ръка, за да спечели битката със себе си, бихте ли следвали, въпреки това, заповедите й?

Тя мълча цели три секунди.

— Мисля, че бих настояла за повече информация. — Добър отговор. — Но, моля флотската капитана да ми прости, наистина съм чувала разни неща за пресгерски заговор.

— От капитана Вел.

— Да, капитана.

— Тя грешеше. — Всъщност по-скоро беше жертва на манипулация. Било е по-лесно за едната Анаандер да спечели симпатиите и, като обвини външен враг, при това такъв, от който повечето радчаи се страхуват и който мразят.

Ала не можех искрено да твърдя, че пресгер нямат нищо общо с това. Именно пресгер бяха създали пистолета, който носех под куртката си, невидим за всички скенери, куршумите му способни да пронижат всеки материал във вселената. Пак пресгер бяха продали двайсет и пет такива пистолета на гарседдаите, за да отблъснат с тяхна помощ радчайското анексиране.

А последвалото унищожение на Гарседд, пълното и окончателно заличаване на всичко живо в онази система, бе отключило кризата на Анаандер, вътрешен конфликт толкова силен, че тя не бе могла да го разреши по друг начин, освен да обяви война на самата себе си.

Ала тази криза е била неизбежна. Хиляди тела, пръснати из целия радчайски космос, дванайсет различни централи, всичките в постоянна комуникация, но с неизбежното забавяне на сигнала. Радчайският космос — и самата Анаандер — се разширяваше вече три хиляди години и бе станал толкова голям, че минаваха седмици, докато тяло в единия му край сподели мисъл с тяло в другия. От самото начало разпадът е бил предизвестен.

В ретроспекция изглеждаше очевидно. Би трябвало да е било очевидно и преди, нали? Ала е толкова лесно да не видиш очевидното, дори отвъд границата на разумната предвидливост.

— Капитана — казах аз, — моите заповеди са тази система да остане безопасна и стабилна. Ако това означава да я защитавам от самата лорда на Радч, то точно това ще направя. Ако вие сте получили заповеди да поддържате едната или другата страна, или ако имате силни политически убеждения, то тогава си вземете кораба и си вървете. Идете някъде далече от Атоек, много далече, ако питате мен.

Тя се замисли над думите ми малко по-дълго, от- колкото ми харесваше.

— Капитана, политическите убеждения не са част от служебната ми характеристика. — Не бях сигурна доколко искрен е този отговор. — В служебната ми характеристика пише, че трябва да се подчинявам на заповеди.

— Които досега са били да подпомагате системната губернатора в опазването на реда. Отсега ще са да съдействате на мен в осигуряването и поддържането на безопасността в тази система.

— Да, капитана. Разбира се, капитана. Но...

— Да?

— Без да подлагам на съмнение интелигентността и способностите на флотската капитана... — Не довърши, вероятно осъзнала, че е избрала начало на изречението, което няма да доведе до нищо добро.

— Тревожите се заради недостатъчния ми, по ваша информация, военен опит. — Поемаше гигантски риск, повдигайки този въпрос. Удостоих я с лека приятна усмивчица. — Така е, администрацията е склонна да прави странни назначения. — Хетнис изгрухтя някакво подобие на смях. Всички воини, от първата до последната, имаха забележки към работата на военната администрация. — Но мен не ме назначи администрацията. А лично Анаандер Мианаа ѝ. — Напълно вярно, но слабо като аргумент в подкрепа на тезата ми, а и не беше нещо, с което обичах да се хваля. — Сигурно ще си кажете: „Тя е Мианаай, братовчеда на лордата“. — Леко трепване на лицевите мускули ми подсказа, че гази мисъл вече ѝ е минавала през ума. — А вие имате богат опит с хора, повишавани само защото са нечии братовчеди. Не ви виня, и аз имам горчив опит с такива. Но независимо от данните, които сте прочели в достъпната версия на служебното ми досие, аз не съм нов кадър.