Ан Леки - Милостта на Калр

— Да, капитана. — Стори ми се почти облекчена.

— Имате ли някакво основание да вярвате, че пресгер са нарушили договора? Имате ли някакво основание да вярвате, колкото и минимално да е то, че проявяват интерес към Атоек?

Нещо. Някакво изражение прекоси лицето ѝ за част от секундата.

— Капитана, вече близо месец комуникациите с централната власт не работят. Изгубихме контакт с Омоу преди двайсет и шест дни. Не само ние, а цялата провинция. Изпратих „Милостта на Фей“ на Омоу да разбере какво е станало, но дори да е поел обратно по най-бързия начин, ще минат още няколко дни, преди да се върне. — Явно „Милостта на Фей“ беше пристигнал на Омоу малко след като аз бях потеглила оттам. — Официалните канали, до които има достъп системната губернатора, съобщават за „неочаквани затруднения“, и толкоз. Хората започват да се изнервят.

— Нищо чудно.

— А после, преди десет дни, изгубихме и комуникацията си с Палата Цур. — Горе-долу времето, необходимо информацията да стигне от Омоу до Цур, плюс разстоянието от Цур дотук. — Колкото до пресгер, те никога не са ни били приятели, капитана, и... чувам разни неща.

— От капитана Вел — предположих аз. — Чували сте, че пресгер се опитват да превземат Радч отвътре.

— Да, капитана. Но вие твърдите, че капитана Вел е обвинена в предателство.

— Пресгер нямат нищо общо с това. Лордата на Радч страда от вътрешни разногласия. Разделила се е на поне две фракции, които имат диаметрално различни цели. Диаметрално различни идеи за бъдещето на Радч. И двете вербуват кораби за своята кауза — Вдигнах поглед към второстепенния, който стоеше с безизразно лице зад Хетнис. Ще речеш, че дори не ни чува. Знаех, че това впечатление е измамно. — „Мечът на Атагарис“. Ти си в тази система от приблизително двеста години.

— Да, флотска капитана. — Гласът му беше равен, безразличен. Сегментът не би дал израз и на миниатюрна част от изненадата си, че за втори път се обръщам директно към него.

— В този интервал лордата на Радч те е посетила. Проведе ли с теб частен разговор? Може би тук, в Долната градина?

— Боя се, че не разбирам какво пита флотската капитана — отговори „Мечът на Атагарис“ с устата на второстепенния.

— Питам — казах аз, пренебрегвайки опита му да се измъкне, — дали си имал частен разговор с Анаандер Мианаай, който никоя друга не е могла да чуе. Но да приемем, че вече си ми отговорил. Коя беше? Онази, която твърди, че пресгер подронват устоите на Радч, или другата? — Другата беше онази, която ми бе поверила командването на „Милостта на Калр“. И ми беше изпратила Тизаруат.

Или, боговете да не дават, възможно ли бе да има и трета част от Мианаай, със свой дневен ред и своя версия за събитията, която оправдава действията и?

— Ако флотската капитана разреши — вметна капитана Хетнис в кратката пауза след въпроса ми, — бих искала да говоря откровено.

— Разбира се, капитана, говорете.

— Ако флотската капитана ми прости — започна тя и преглътна, — аз познавам всички флотски капитани в тази провинция. И вашето име не е сред тях. — Извън всяко съмнение „Мечът на Атагарис“ вече и бе показал служебното ми досие — или поне тази част от него, до която самият той имаше достъп — и тя знаеше, че съм произведена във флотска капитана едва преди няколко седмици. Броени часове след като се бях присъединила към бойния флот. От тази информация човек можеше да стигне до няколко заключения и Хетнис, изглежда, се бе спряла на едно от тях — че при очевидната ми липса на военен опит назначението ми е било уредено по спешност и с определена причина. Но да го каже на глас, в очите ми, беше проява на неочаквана храброст от нейна страна.

— Назначиха ме неотдавна. — Което само по себе си повдигаше няколко въпроса. Подозирах, че от гледна точка на офицера като Хетнис, един от тях би бил защо самата тя не е била повишена във флотска капитана. Всъщност това вероятно бе първият въпрос, изникнал в съзнанието ѝ във връзка с мен.

— Капитана, има ли съмнения в моята лоялност? — попита тя и аз си дадох сметка, че не кариерните въпроси я занимават в момента. — Казахте, че милордата е... раздвоена. Че всичко това е резултат от вътрешно разногласие. Не разбирам как е възможно това.

— Станала е толкова голяма, че вече не е в състояние да запази единността си, капитана. Ако изобщо е била единна и единична някога.

— О, била е, капитана. И още е. Ако флотската капитана ми прости, може би нямате голям опит с кораби, чийто екипаж е съставен от второстепенни. Не е съвсем същото, капитана, но много прилича.