Ан Леки - Милостта на Калр

— Исках само да кажа, флотска капитана — побърза да обясни Тизаруат, — че граждана Уран не е ксаи. Или ичана. Когато местните... — И изведнъж си даде сметка, че е на път открито да признае онова, което е намислила. — Бих помолила станционната администрация да ми назначи няколко помощници, но жителите на Долната градина... ами, основната причина да говорят що-годе спокойно с мен е, че ние сме нови тук. — Всъщност бяхме тук достатъчно отдавна, за да си създадем репутация, която жителите на Долната градина познаваха добре. — На гражданата може да ѝ хареса. И ще натрупа полезен опит. — Не уточни опит в какво.

— Граждана Уран — казах аз. — Освен когато става въпрос за безопасност, не сте длъжна да се съобразявате с онова, което ви казва лейтенанта Тизаруат. — Уран все така се взираше надолу, забила поглед в празната си чиния, където не бе останал и помен от закуската. Погледнах многозначително лейтенанта Тизаруат. — Ясна ли съм, лейтенанта?

— Да, флотска капитана — отговори Тизаруат. И добави, прикрила притеснението си: — Тогава дали бих могла да ползвам още няколко Бо, флотска капитана?

— След седмица, лейтенанта. Току-що изпратих кораба да направи една инспекция.

Не можех да прочета мислите на Тизаруат, но можех да се досетя за тях по емоционалните ѝ реакции — кратка изненада, смущение, заместено за миг от силно чувство на увереност, после прилив на нервно колебание — дала си бе сметка, че Сейварден все още би могла да изпрати поисканите Бо със совалка, ако ѝ наредя. А после стигна до извода, че и сама бих предложила това, ако исках.

— Да, флотска капитана. — Умърлушена, но и донякъде облекчена в същото време, задето още не съм я смъмрила за импровизираната канцелария и преговорите ѝ с жителите на Долната градина.

— Сама се забъркахте в това, лейтенанта — казах ѝ кротко. — Само се постарайте да не влизате в конфликт със станционната администрация. — Едва ли би го допуснала, но все пак. С Пиат вече бяха първи приятели, а социалният им кръг включваше служители на администрацията, на службата за сигурност и дори хора, които работеха за губернатора Жиарод. Именно от тези хора би ѝ изпратила станционната администрация, ако Тизаруат бе отправила молба за съдействие, но както самата тя бе споменала, за разлика от нас, те не бяха нови тук.

— Да, флотска капитана. — Изражението ѝ не се промени — научила беше това-онова от своите Бо, — само в люляковите ѝ очи се мярна следа от облекчението ѝ, че съм реагирала по този начин. И зад всичко това, разбира се, обичайната сянка на тревожност и униние. Можех само да гадая на какво се дължи, но знаех, че не е свързано с дейността ѝ тук, в Долната градина. Значи беше утайка от пътуването ни към системата, от случилото се в онзи период. Тизаруат се обърна отново към Уран.

— Между другото, граждана, няма да е необходимо наистина да правите чай. Бо Девет се занимава с това, или най-малкото носи водата всяка сутрин. Всъщност ще трябва единствено да поднасяте чай на хората и да бъдете любезна с тях.

Уран, която от първата ни среща постоянно и мълчаливо се притесняваше да не засегне някого (или бе мълчаливо нещастна), сега вдигна глава, погледна Тизаруат право в очите и каза на простичък радчайски:

— Не мисля, че ще се справя добре с това.

Лейтенанта Тизаруат примигна озадачено. Явно не можеше да повярва на ушите си. Усмихнах се.

— Радвам се да видя, граждана Уран, че и у вас има огън, а не само у сестра ви. — Не добавих, че е чудесно, дето Рогд не е успяла да го угаси напълно. — Внимавайте, лейтенанта. Няма да ви съчувствам, ако пак се опарите.

— Да, флотска капитана — отговори Тизаруат. — Ако ме извините.

Уран побърза да сведе отново поглед към празната си чиния.

— Разбира се, лейтенанта. — Избутах стола си назад. — Имам свои неща, с които да се заема. Граждана. — Уран вдигна поглед за миг, преди отново да сведе глава. — Ако още сте гладна, помолете Пет да ви сипе допълнително. Не забравяйте за предупредителните знаци и си вземете ръчното устройство, ако решите да излезете от квартирата.

— Да, флотска капитана — отговори Уран.

Изпратила бях да повикат капитана Хетнис. Тя мина покрай вратата на импровизираната от лейтенанта Тизаруат канцелария и надникна през прага. Поколеба се, после смръщи чело. Продължи напред и отвърна на поклона на лейтенанта Тизаруат — наблюдавах я през нейните очи. Тизаруат потръпна злорадо при вида на смръщената ѝ физиономия, но с нищо не показа задоволството си. Силно подозирах, че капитана Хетнис се е обърнала да проследи с поглед Тизаруат, но лейтенантата влезе в канцеларията, без да се обърне на свой ред, така че не разбрах дали съм познала в предположението си.