Ан Леки - Милостта на Калр

— Граждана Сирикс. С какво мога да ви помогна?

— Флотска капитана — каза Сирикс и кимна отсечено. Чувстваше се неловко. И нищо чудно предвид последния ни разговор отпреди три дни и появата ѝ сега, по никое време. — Земедела Баснааид иска да говори с вас, по личен въпрос, доколкото разбрах. Би дошла сама, но както казах, задържаха я в Градините.

— Граждана — отвърнах аз. — Вероятно ще си спомните, че при последния ми разговор със земеделата тя съвсем ясно ме помоли повече никога да не разговарям с нея. Ако е променила решението си, аз, разбира се, съм на нейните услуги, но трябва да призная, че съм изненадана. А и не мога да си представя какво е толкова спешно, че не може да изчака по-удобен за нея час.

Сирикс застина за миг, внезапно напрежение, което — при друга — бих взела за гняв.

— Намекнах ѝ същото, флотска капитана. Тя каза, цитирам: „Както се е изразила поетата: Съжаление, лигаво и студено като допир на маринована риба“.

Въпросната поета беше Баснааид Елминг, на възраст девет и половина години. Трудно бих могла да си представя по-точно премерена атака срещу чувствата ми — Баснааид знаеше, че лейтенанта Оун ми е чела всичките ѝ стихотворения.

Не отвърнах веднага и Сирикс добави:

— Каза, че сте щели да познаете стиха.

— Така е.

— Не е любима класика, надявам се?

— Не обичате маринована риба? — попитах аз, спокойно и сериозно. Тя примигна смутено. — Не е класика, но земеделата знае, че ще позная стиха, както сама казахте. Лично е.

— И толкова по-добре — кисело отвърна Сирикс. — А сега, ако ме извините, флотска капитана, денят беше дълъг и вече закъснявам за собствената си вечеря. — Поклони се и си тръгна.

Останах сама в антрето, ако не броим Осем, която стоеше неподвижна и любопитна зад мен.

— Станция — казах на глас, — какво е положението в Градините?

Отговорът на станцията се забави едва доловимо.

— Нормално, флотска капитана. Както винаги.

На девет и половина Баснааид Елминг беше амбициозна поета, без особен усет към езика, но с изобилие от мелодрама и прекомерна емоционалност. Стихът, цитиран от Сирикс, беше част от дълга поема за предаденото приятелство. Незавършена поема. Целият куплет гласеше: „Съжаление, лигаво и студено като допир на маринована риба по гърба. О, как повярвала е тя на ужасните лъжи?“

„Каза, че сте щели да познаете стиха“ — бе казала Сирикс.

— Сирикс към дома си ли тръгна, станция? Или се връща в Градините?

— Граждана Сирикс е на път към дома си, флотска капитана. — Без забавяне този път.

Отидох в стаята си и взех пистолета, който станцията не можеше да види. Пистолета, видим само за човешки очи. Прибрах го под куртката си така, че лесно да стигам до него. Казах на Осем, докато я подминавах в антрето:

— Лейтенанта Тизаруат и граждана Уран да довършат вечерята си без мен.

— Да, флотска капитана — отвърна Осем, озадачена, но не и разтревожена. Добре.

Може би реагирах прекомерно. Може би Баснааид наистина беше променила решението си да не говори с мен. Може би тревогата ѝ за подпорите на езерото бе станала достатъчно силна, за да преодолее предразсъдъците ѝ. И беше използвала собствената си поезия — окастрена или позабравена — с надеждата да ми напомни (сякаш имах нужда от напомняне!) за връзката ми с отдавна мъртвата ѝ сестра. Може би наистина бе решила, че трябва спешно да говори с мен сега, когато повечето граждани вечеряха, и наистина не можеше да зареже работата си. Да ме повика с помощта на станцията би било прекалено грубо, затова бе изпратила Сирикс да предаде съобщението. Със сигурност знаеше, че ще отида, когато и да ме повика.

Сирикс също го знаеше. А Сирикс бе говорила с капитана Хетнис.

Замислих се — съвсем за кратко — дали да не взема своите Калр и дори лейтенанта Тизаруат. Не се притеснявах, че може да съм сгрешила. Ако се окажеше, че съм сгрешила, щях да ги пратя обратно в Долната градина и да проведа със земедела Баснааид разговора, заради който ме беше вдигнала от масата. Но ако не грешах?

Капитана Хетнис имаше двама второстепенни тук, на станцията. Не би трябвало да имат оръжие, освен ако не бяха престъпили изричната ми заповед да се разоръжат. Което не беше изключено. Но дори така лесно щях да се справя с капитана Хетнис и двама второстепенни. Нямаше нужда да занимавам други.

А ако не беше само капитана Хетнис? Ако губернатора Жиарод също ме лъжеше, тя или станционна администратора Целар, и сега в Градините ме чакаше службата за сигурност? С това не бих могла да се справя сама. Но не бих могла да се справя дори с помощта на лейтенанта Тизаруат и четирите си Калр. Значи по- добре да не ги замесвам.