Ан Леки - Милостта на Калр

Осем и Уран стояха пред храма на Амаат, на мръсния бял под пред входа, точно под шареното, но прашно изображение на ЕскВар. Осем ѝ обясняваше, поизгубила от обичайното си демонстративно спокойствие, че Амаат и валскааианският бог очевидно са едно и също, следователно няма проблем Уран да влезе в храма и да направи приношение. Уран, наконтена в новите си дрехи, отказваше упорито. Тъкмо щях да излъча към Осем инструкция да престане, когато над рамото на Уран зърнах капитана Хетнис, която вървеше по булеварда, следвана от сегмент на „Мечът на Атагарис“. Вървеше и разговаряше съсредоточено със Сирикс Одела.

Не помнех капитана Хетнис да е заговаряла Сирикс, докато бяхме на планетата. Всъщност се правеше, че не я вижда. Осем също се изненада. Млъкна по средата на изречението, успя да не смръщи вежди и явно се сети за нещо, от което изведнъж се почувства засрамена.

— Моля да ми простите, граждана — каза тя на Уран.

- ... жданите няма да се зарадват на това — казваше ми губернатора Жиарод в кабинета си и аз насочих вниманието си към нея.

20

На следващия ден Уран отиде в импровизираната канцелария на лейтенанта Тизаруат. Не защото така ѝ бе казано — Тизаруат не беше отворила повече дума за това. Уран просто влезе — предния ден се бе осмелила да надникне няколко пъти, но нищо повече, — и пре- подреди чаената посуда по свой вкус. Тизаруат не каза нищо.

Това продължи три дни. Знаех, че присъствието на Уран дава категорично положителен резултат — тя беше валскааиани, идваше от планетата, следователно не можеше да бъде обвинена, че заема едната или другата страна в местните спорове, а и нещо в сериозното ѝ изражение — скромно и без излишни усмивки — очевидно допадаше на местните, които се отбиваха в канцеларията. Сред тях имаше и такива, които откриха в мълчанието ѝ отлична публика, която да чуе за проблемите им със съседи или със станционната администрация.

В продължение на въпросните три дни никоя не каза нищо по въпроса. Тизаруат се тревожеше, че съм научила и че няма да одобря, но също така се надяваше, че успехите ѝ досега ще се разпрострат и над това последно дребно нещо.

На третия ден, докато вечеряхме в мълчание, казах:

— Граждана Уран, уроците ви започват вдругиден.

Уран вдигна поглед от чинията си, изненадана, как- то ми се стори, после отново погледна надолу.

— Да, флотска капитана.

— Флотска капитана — каза Тизаруат. Прикриваше добре тревогата си, гласът ѝ беше спокоен и премерен. -Ако ми простите...

Махнах с ръка, в знак че знам какво ще каже.

— Да, лейтенанта, по всичко личи, че граждана Уран се справя отлично във вашата чакалня. Не се съмнявам, че ще ви е полезна и за в бъдеще, но няма да допусна това да се отрази на образованието ѝ. Уроците ѝ ще бъдат следобед. Преди това може да прави каквото иска. Граждана — обърнах се към Уран, — предвид това, че живеем в Долната градина, уредих да вземате уроци по расуар, език, който говорят местните ичана.

— Е, това е значително по-полезно от изучаването на поезия — каза Тизаруат, облекчена и доволна.

Вдигнах вежда.

— Изненадвате ме, лейтенанта. — Това, по някаква причина, повиши степента на обичайното ѝ фоново униние. — Кажете ми, лейтенанта, какво мисли станцията за случващото се?

— Според мен се радва, че ремонтните работи напредват, но знаете как е със станциите. Никога не казват направо, ако са нещастни.

Имахме посетитела. Калр Осем отиде да отвори вратата.

— Станцията иска да вижда всички, постоянно — каза Уран. Неочаквана смелост от нейна страна. — Казва, че не било същото като да те шпионират.

— На станция не е като на планета — казах аз, до- като Осем отваряше вратата. На прага стоеше Сирикс Одела. — Станциите обичат да знаят, че обитателите им са добре. Липсата на информация ги прави нещастни. Вие често ли си говорите със станцията, граждана? — Чудех се защо е дошла Сирикс. Не я бях виждала, откакто Осем я беше засякла да говори с капитана Хетнис.

В трапезарията Уран казваше:

— Тя ми говори, граж... флотска капитана. Превежда ми разни неща и ми чете табелите.

— Радвам се да го чуя — казах аз. — Добре е станцията да ти е приятел.

В антрето граждана Сирикс се извини на Осем, че идва в такъв неудобен час, точно по време на вечеря.

— Но земедела Баснааид държеше непременно да разговаря с флотската капитана — каза тя, — а има неотложна работа в Градините.

Станах, игнорирайки нещо, което Тизаруат каза в отговор на моите думи, и излязох в антрето.