Ан Леки - Милостта на Калр

Тизаруат седеше до нея. Стрелна я с бърз любопитен поглед. Чувстваше се спокойна, или най-малкото твърде заета с мисълта за задачите си, за да се тревожи излишно. Определено чувстваше облекчение, задето не съм я смъмрила — засега — за нещата, които бе свършила по своя инициатива, докато отсъствах. Калр Пет ни сервира закуската — риба и плодове в синьо-виолетовия сервиз „Бракт“, разбира се, който толкова ѝ бе липсвал по време на престоя ни долу. И на който още се радваше като малко дете.

Беше и леко нащрек в същото време — снощи бе разбрала за апартаментите надолу по коридора, които Тизаруат бе присвоила за целите си. Не знаех какво се случва там — никоя от онези, които можех да разчета, не беше надниквала в тези помещения, — но можех да се хвана на бас, че поне половин дузина жители на Долната градина вече са се събрали там, седят на импровизирани столове и чакат лейтенанта Тизаруат. Оплаквания от започналите ремонти, молби строителните работи в даден район да започнат по-рано или по- късно от предвиденото по график.

Пет ни наля чай — не „Рибна щерка“, забелязах аз, — и Тизаруат се съсредоточи върху закуската си. Сестрата на Куетер не докосна своята, седеше, забила поглед в скута си. Очевидно не се чувстваше добре. Но ако я измъчваше носталгия по дома, само бих влошила нещата, ако я подканя да сподели чувствата си.

— Ако предпочиташ попара, Уран — казах аз, все така на делсиг, — Пет ще ти донесе. — После ми хрумна друго. — Няма нужда да плащаш за храната си, дете. — Това предизвика реакция, пък била тя и едва доловимо трепване на главата. — Онова, което ти се сервира тук, се покрива от полагащата ти се дажба. А ако искаш нещо друго или допълнително, ще го получиш, без да плащаш за него. — Беше на шестнайсет, а това означаваше, че е гладна кажи-речи постоянно.

Тя вдигна поглед почти без да вдига глава. Изви очи към Тизаруат, която вече бе преполовила рибата си, и посегна колебливо към плодовете в своята чиния.

Преминах на радчаи; знаех, че Уран говори езика.

— Ще минат няколко дни, докато намерим подходящи учители, граждана. Дотогава си свободна да разполагаш с времето си както прецениш. Разчиташ ли предупредителните знаци? — Животът на станция е много различен от живота на планета. — Индикаторите на секционните врати?

— Да, граждана. — Всъщност не четеше добре на радчайски, но предупредителните знаци бяха простички и в ярки цветове, а аз знаех, че Пет и Осем са ѝ обяснили какво означават по пътя насам.

— Ако внимаваш за предупредителните знаци, граждана, и винаги слушаш какво ти казва станцията през ръчното ти устройство, можеш да се движиш спокойно и навсякъде. Мислила ли си за тестовете?

Току-що бе лайнала хапка от рибата. Сега застина паникьосана, а после преглътна хапката несдъвкана, за да ми отговори:

— Аз съм на ваше разположение, граждана — каза със слаб глас. Примижа, или заради онова, което беше казала, или заради парчето риба, с което едва не се бе задавила.

— Не това те попитах — изтъкнах аз. — Няма да искам от теб нищо, което не желаеш да направиш. Ако решиш да не се явиш на теста за пригодност, ще си отрежеш пътя към всякакво назначение, било то цивилно или военно, но ще продължиш да получаваш — помощи.Уран примигна изненадано и почти вдигна глава да ме погледне, но бързо се спря. — Да, това правило бе прието неотдавна, специално заради валскааианите. Уви, твоите сънародници, онези, които са далече от родната система, рядко се възползват от него. — Правило, на което всяка от валскааианските полски работници бе могла да се позове по всяко време. И което не би променило нищо. — Разбира се, длъжна си да приемеш всяко назначение, което ти наложи администрацията. Но и с това не е нужно да бързаш.

По-добре би било да подаде молба за работа, след като премине поне един курс на обучение. Аз я разбирах, когато говореше на радчайски, но надзирателите в плантацията на Фосиф до една се бяха държали така, сякаш речта на валскааианските работници е напълно неразбираема. Причината вероятно беше в акцента — аз съм свикнала да разговарям с хора с всякакви акценти, а и добре познавам акцента на валскааианите, чийто майчин език е делсиг.

— Но все още нямате назначение, нали, граждана? — попита лейтенанта Тизаруат. Нетърпеливо някак. — Можете ли да правите чай?

Уран си пое бавно дъх. Опитваше се да скрие паниката си, реших аз.

— Ще се радвам да правя онова, което гражданата поиска от мен.

— Лейтенанта — казах остро. — Няма да искаш нищо от граждана Уран. Свободна е да прекара следващите няколко дни както тя иска.