Ан Леки - Милостта на Калр

Губернатора Жиарод ме гледаше мълчаливо, забравила за рибата си, чаят ѝ беше изстинал.

— Защо някоя би направила такова нещо? — попита накрая.

— Ако съществува пазар за роби или телесни части, значи би го направила за пари. Не мисля, че има такъв пазар, макар че може и да греша. От друга страна, има страшно много военни кораби, които вече нямат екипажи от второстепенни, и доста хора, които биха искали това да се промени. — Капитана Хетнис като нищо можеше да е една от тях. Но това не го казах.

— Вашият кораб няма второстепенни — изтъкна губернатора Жиарод.

— Така е, няма — казах аз. — Но наличието или липсата на второстепенни в екипажа на даден кораб не е надежден индикатор за неговото мнение относно официалната политика, която прекрати по-нататъшното производство на сегменти.

Губернатора Жиарод примигна. Стори ми се изненадана и озадачена.

— Мнението на корабите е без значение, нали? Те правят каквото им се нареди. — Не казах нищо, макар че много можеше да се каже по въпроса. Губернатората въздъхна. — А и се чудех защо изобщо повдигате тази тема, когато сме в състояние на гражданска война, която може да стигне и до нас. Сега виждам връзката, флотска капитана, но все още смятам, че позволявате на един обикновен слух да ви подведе. А и не съм чула нищо за проблеми с валскааианите. Знам само за са- мирската стачка, а тя е била отдавна, още преди аз да застъпя на поста си.

— Дайте ми кодовете за достъп. — Бих могла да изпратя „Милостта на Калр“. Сейварден имаше опит с трюмовете на войскови кораби и щеше да знае какво да прави, след като ѝ обяснях какво искам. В момента беше на вахта в командната зала. Неспокойна след онзи свой разговор с кораба. Постоянно внимаваше да не скръсти отново ръце. Една Амаат наблизо си тананикаше „Мама ми каза, че всичко се върти". — Ще се погрижа лично. Не рискувате нищо, особено ако се окаже, че всичко е наред.

— Ами... — Губернатората сведе поглед към чинията си, взе вилицата и понечи да набоде едно парченце риба, но се отказа. — Ами... — каза отново. — Бяхте права за Рогд Денче.

Чудила се бях дали ще спомене това. До ден-два щеше да се разчуе, че Рогд е изпаднала в немилост и е била обезнаследена. Слуховете за останалото също щяха да стигнат до станцията, но никоя не би дръзнала да повдигне открито въпроса, най-малкото пред мен. Но губернатора Жиарод беше единствената с достъп до пълния официален доклад.

— Да, за съжаление — казах аз.

— За съжаление — повтори като ехо губернатора Жиарод и отново остави вилицата си на масата. Въздъхна.

— Бих искала също така — казах аз, преди тя да е продължила мисълта си, — планетарната вицегубернатора да извърши проверка на условията за живот и труд на работниците в планинските чаени плантации. Като обърне специално внимание на начина, по който се начисляват надниците им. Там, струва ми се, има сериозни нередности. — Не беше изключено работниците да получат съдействие за исканията си от районната магистрата, но не исках да разчитам на това.

— Какво се опитвате да направите, флотска капитана? — Губернатора Жиарод изглеждаше искрено смутена. — Пристигате тук и отивате право в Долната градина. Слизате на планетата и изведнъж се появяват проблеми с валскааианите. Мислех, че основният ви приоритет е безопасността на гражданите в тази система.

— Губернатора — отвърнах аз. Много спокойно, много любезно. — Обитателите на Долната градина и валскааианите, които берат чай, са граждани. Не ми хареса онова, което заварих в Долната градина, не ми хареса и онова, което видях в планините.

— А когато искате нещо — отбеляза остро губернатората, — очаквате то да се случи по най-бързия начин.

— Същото важи за вас — отвърнах аз. Сериозно и все още спокойно. — Това върви с поста ви на системна губернатора, нали така? От вашето място е лесно да си затворите очите за неща, които смятате за незначителни. Но тази гледна точка — списъкът с незначителни неща и списъкът с важни неща — е различна, когато погледнеш от друго място.

— Това е очевидно, флотска капитана. Но някои гледни точки са по-ограничени от други.

— И откъде знаете, че вашата не е една от тях, щом никога не се опитвате да погледнете на ситуацията от друг ъгъл? — попитах аз. Губернатора Жиарод мълчеше. — Говорим за добруването на граждани.

Тя въздъхна.

— Фосиф вече се свърза с мен. Сигурно знаете, че работниците ѝ заплашват да прекратят работа, ако тя не изпълни всичките им искания.