Ан Леки - Милостта на Калр

— Значи лейтенанта Тизаруат наистина действа по ваши заповеди. — Репликата ѝ имаше основание. През последната седмица Тизаруат упорито бе насърчавала работниците от поддръжката да пробват храната в Долната градина, а ремонтът на водопроводната инсталация на първо ниво бе облекчил значително работата на хората, които приготвяха въпросната храна. За човек като губернатора Жиарод целта на упражнението беше очевидна. — За това ли искахте да говорим?

— Лейтенанта Тизаруат не е действала по мои преки заповеди, макар че аз одобрявам действията ѝ. Вие със сигурност си давате сметка, че по-нататъшната изолация на Долната градина от останалата част на станцията би създала точно толкова проблеми, колкото ако се опитаме да заставим местните да живеят като всички останали. — Балансирането щеше да е... интересно. — Бих била изключително недоволна, ако на Долната градина бъде отнето всичко ценно и предадено в ръцете на други, които да извличат печалба от него. Нека оставим къщите тук да печелят от онова, което са изградили сами. — Отпих отново от чая си. — Бих казала, че са го заслужили. — Губернатората си пое дъх, готова да поспори, без съмнение, относно естеството на „изграденото“. — Но ви поканих за друго. Исках да ви питам за работниците, транспортирани от Валскаай. — Бих могла да задам тези въпроси и по-рано, от планетата, но разговорите по работа, докато си в пълен траур, биха се възприели като проява на крайно неприличие.

Губернатора Жиарод примигна. Остави вилицата си, която току-що бе взела.

— Валскааианските работници? — Очевидно беше изненадана. — Знам, че проявявате интерес към Валскаай, споменахте го още при пристигането си. Но...

Но това не обясняваше спешната покана за вечеря насаме няма и час след като бях слязла от пътническата совалка.

— Ако правилно съм разбрала, те са били пратени почти без изключение да работят в планинските чаени плантации?

— Мисля, че да.

— И част от тях още са на склад?

— Със сигурност.

С което стигахме до деликатния момент.

— Бих искала офицера от моя екипаж лично да инспектира въпросния склад. Бих искала- продължих въпреки тоталното сащисване на губернатората — да сравня официалните инвентарни списъци с реалните наличности. — Ето затова трябваше да вечеряме тук. Не в резиденцията на губернатората и със сигурност не в някой ресторант, без значение колко моден или уж дискретен е той. — Сигурно знаете за слуховете, че в миналото самирски транспортирани са били продавани незаконно на външни роботьрговци.

Губернатора Жиарод въздъхна.

— Това е само слух, флотска капитана, нищо повече. В голямата си част самирите са станали добри граждани, но сред тях все още има такива, които таят отколешно недоволство. Атоеките наистина са практикували заробване заради дългове, ползвали са услугите и на външни роботърговци, но това е приключило с пристигането ни. Изключено е подобна търговия да се е възобновила в по-късни времена. Транспортираните имат локатори, консервационните пашкули — също, всичко е номерирано и индескирано, а в склада се влиза само с код за достъп. Освен това всички кораби в системата също имат локатори и дори някоя да се сдобие незаконно с код за достъп и да извади незнайно как пашкули без разрешение, би било съвсем лесно да се определи кой кораб е бил на място, където не би трябвало да бъде. — Всъщност губернатората знаеше за поне три кораба в системата, които нямаха видими за нея локатори. Един от тях беше моят.

Губернатората продължи:

— Откровено казано, не разбирам защо давате ухо на такъв слух.

— Складът няма ИИ? — попитах аз. Губернатората кимна в знак на потвърждение. Бих се изненадала, ако бе отговорила другояче. — Значи на практика е автоматичен. Приема пашкул и го регистрира в системата.

— Има и служители, които наглеждат нещата. Но напоследък няма много работа.

— Колко служители, една-две? — предположих аз. — Работят там няколко месеца, най-много година, после идват други. И понеже от години не е имало интерес към транспортираните на съхранение там, не е имало повод да се прави инвентаризация. А ако складът прилича на трюмовете във войскови кораб, инвентаризацията е сложно нещо. Консервационните пашкули не са подредени в спретнати редици, между които да се разходиш, а са пакетирани плътно и можеш да ги извадиш единствено с машина. Не е невъзможно да влезеш в склада и да извършиш физическа ревизия, но е трудно и никоя не е сметнала за необходимо да го прави.