Ан Леки - Милостта на Калр

Мигновен пристъп на паника заля Сейварден и тя се напрегна. Реакцията ѝ озадачи Амаат. После войната получи писмено послание от кораба: „Всичко е наред, Амаат. Продължавай“.

Сейварден затвори очи и си пое дълбоко дъх. Не беше казала нито на кораба, нито на медиката за проблемите си с кефа, явно убедена, че това никога повече няма да излезе на дневен ред.

Корабът каза на глас — или по-скоро показа на Амаат какво иска да каже и тя го изрече:

— Не вярвам да се притеснявате, че ако нещо се случи с флотската капитана, командването ще се стовари на вашите рамене. И преди сте командвали кораб. — Сейварден не отговори, само седеше неподвижно във ваната, докато Амаат я миеше. Въпросът бе предназначен колкото за нейните уши, толкова и за ушите на Амаат.

— Не, кораб, не това ме притеснява. — Отговорът ѝ също бе предназначен основно за войната. Мълчаливо Сейварден добави: „Значи ти е казала“.

„Нямаше нужда — изписа корабът пред погледа на Сейварден. — Самият аз имам голям опит и знам много неща, включително за вас“. — На глас каза: — И с право. Когато флотската капитана се забърка в неприятности, последствията винаги придобиват големи мащаби. Би трябвало да сте свикнали вече с това.

— С такова нещо не се свиква лесно — отвърна Сейварден, като се постара репликата ѝ да прозвучи небрежно и дори се усмихна. Но не каза, нито на глас, нито мълчаливо, че ще говори с медиката.

В асансьора в Долната градина на станция Атоек аз казах на лейтенанта Тизаруат:

— Трябва при първа възможност да говоря с губернатора Жиарод. Ако отида в резиденцията ѝ да я поканя на вечеря, дали тя ще е там да приеме поканата ми? — Поради ранга си и видимо високия си социален статут бих могла да заобиколя безнаказано стриктните правила на благоприличието и да привикам без много церемонии дори губернатората на системата, но онова, което имах да обсъдя с нея, изискваше известна деликатност. Бих могла да излъча въпроса към Калр Пет, чиято работа бе да се занимава с такива неща, но знаех, че в същия този момент три граждани (включително братовчедата на Скааиат Оуер) седят в дневната ми, пият чай и чакат Тизаруат. Събиране, чийто характер не беше изцяло социален.

Лейтенанта Тизаруат примигна. Пое си дъх.

— Ще проверя, флотска капитана. — Още едно дълбоко вдишване, плюс смръщена физиономия, която Тизаруат не успя да скрие докрай. — У дома ли смятате да я поканите, флотска капитана? Не съм сигурна, че имаме с какво да посрещнем системната губернатора.

— Тоест — казах спокойно, — поканила си приятели на вечеря и се надяваш, че няма да ви изритам от трапезарията. — Тизаруат би дала всичко да сведе поглед, но се сдържа поруменяла. — Изведи ги някъде. — Разочарование. Искала бе да вечерят у дома по същата причина, поради която аз държах да се видя с Жиарод вкъщи — искала бе да разговаря с тези конкретни хора насаме. Тоест там, където щяха да ги чуят само обслужващите ги воини от „Милостта на Калр“, корабът и евентуално аз. — Обвини мен, ако трябва. Позволявам ти да ме обрисуваш като най-тираничната капитана на света. Така няма да ти се разсърдят.

Вратите на асансьора се отвориха на четвърто ниво. Коридорът бе ярко осветен в първите няколко метра, по-нататък мъждиви светлинни панели все така се редяха подпрени на стените.

Бях се прибрала у дома.

— Да си призная, флотска капитана — каза губернатора Жиарод по-късно, на вечеря, — ичанската храна не ми харесва особено. Или е безвкусна, или е твърде кисела и вони. — Опита отново от храната пред себе си, риба и гъби във ферментирал сос, който бе причината за втората част от недоволството ѝ, онази за възкисе- лата и вонлива храна. В конкретния случай храната бе грижливо подсладена и подправена според радчайския вкус. — Но това е много добро.

— Радвам се, че ви харесва. Моите хора купиха ястията от първо ниво.

Губернатора Жиарод се намръщи.

— А гъбите откъде са?

— Отглеждат ги някъде в Долната градина.

— Ще трябва да спомена за това на земеделската служба.

Преглътнах хапка риба и гъби, отпих от чая.

— Може би ще е добре да позволим на хората, които са станали експерти в тази дейност, да продължат да печелят от уменията си. Ако земеделската служба започне производство, те ще си загубят прехраната, не мислите ли? От друга страна, представете си колко доволни биха били, ако губернаторската резиденция започне да купува гъби от тях.

Губернатора Жиарод остави вилицата си и се облегна назад.