Ан Леки - Милостта на Калр

— Ако бях на мястото на магистратата, нямаше да съм това, което съм сега, а нещо съвсем различно. Но вие със сигурност не съчувствате на граждана Рогд повече, отколкото на граждана Куетер.

— Моля ви, флотска капитана — каза тя, след като три пъти си пое бавно дъх. Бях я ядосала. — Не ми говорете, сякаш съм глупава, моля ви. Вие прекарахте нощта в работническото общежитие. Очевидно познавате добре валскааианите и говорите делсиг. И въпреки това е удивително, че отидохте там и на следващата сутрин се върнахте с Куетер. Тихо и кротко. А после, преди още да сме напуснали къщата — преди магистратата да си е тръгнала. — полските работници връчиха на Фосиф списък с искания. Точно когато Фосиф не можеше да разчита на безспорната подкрепа на магистратата.

В първия миг не разбрах какво има предвид. После попитах:

— Мислите, че аз съм ги подучила?

— Не вярвам да е съвпадение, че необразовани и не- цивилизовани полски работници, които толкова години не са намерили сили да протестират, го направиха точно сега.

— Не е съвпадение. И макар наистина да са необразовани, едва ли можем да ги наречем нецивилизовани. Съвършено способни са да планират подобно нещо сами. Да се досетят за неприятностите на Фосиф не по-зле от всяка друга. Всъщност по-добре от повечето.

— А Куетер? Просто е дошла с вас, ей така, без това да е част от някаква сделка? Без да сте ѝ обещали, че ще се отърве с леко наказание? А в същото време животът на граждана Рогд е напълно разрушен.

— Не изпитвате ли съчувствие към Куетер? Рогд е действала от злоба и наранена гордост и ако планът ѝ беше успял, щяха да пострадат мнозина, не само аз. Куетер е била изправена пред невъзможен избор. Изходът неизменно е щял да бъде от лош по-лош, без значение кой път е щяла да избере.

Кратко мълчание. После:

— Трябвало е просто да отиде при магистратата.

Замислих се над думите ѝ, опитвах се да разбера защо точно Сирикс вярва, че Куетер е можела и е трябвало да направи това.

— Нали си давате сметка — казах накрая, — че граждана Куетер не би могла да се доближи и на километър до районната магистрата, ако аз не бях настояла изрично за това? Спомнете си какво е ставало при предишните провинения на граждана Рогд.

— Да, но ако се беше постарала, сигурно са щели да я изслушат — отвърна упорито Сирикс.

Убедена бях, че Куетер с право не е очаквала помощ от районната магистрата.

— Тя е направила своя избор и ще понесе последствията от него. И никак не ми се вярва, че ще ѝ се размине с леко наказание. Но не мога да я виня. Готова е била да жертва себе си, за да защити сестра си. — Поне това Сирикс би трябвало да разбере. — Мислите ли, че ако беше тук, лордата на Радч щеше да прозре всичко, да отсъди вярно всяко действие и всяко намерение? Да въздаде съвършената справедливост? Според вас възможно ли е човек да получи точно това, което заслужава, ни повече, ни по-малко?

— Нали точно това е правдата, граждана? — попита Сирикс, външно спокойна, но аз чух напрежението в гласа ѝ, онова допълнително контролиране на тона, което говореше, че вече наистина се е ядосала. — Ако Рогд или Куетер реши да обжалва присъдата си, няма как да го направи, понеже сме откъснати от Палатите. Вие, на практика, сте най-висшата представитела на Анаандер Мианаай, с която разполагаме в момента, но не сте безпристрастна, ни най-малко. А и няма как да не забележа, че всеки път, когато се озовете на ново място, отивате право при най-долното стъпало на стълбицата и започвате да печелите съюзници там. Да, нормално е една дъщеря на Мианаай да се забърка в политиката. Но като виждам как насъскахте валскаа- ианите срещу Фосиф, се чудя срещу кого смятате да насъскате ичана.

— Не съм насъсквала валскааианите срещу никого. Полските работници са напълно в състояние сами да си планират живота и точно това се случи, уверявам ви. Колкото до Долната градина, вие живеете там.

— Знаете какви са условията, знаете и че отдавна е трябвало да бъдат подобрени.

— Сигурно сте говорили насаме с магистратата. За валскааианите.

— Всъщност да, разговаряхме по този въпрос.

— И — продължи Сирикс, все едно не бях казала нищо, — много от проблемите на ичана биха намерили своето разрешение, ако те станат по-добри граждани.

— Колко точно добра трябва да е една граждана — попитах, — за да има нормален достъп до вода, въздух и медицинско обслужване? И знаят ли съседите ви колко лошо мнение имате за тях? — Не се съмнявах, че също като валскааианските полски работници, знаят.