Ан Леки - Милостта на Калр

Магистратата вдигна вежда.

— Вече издадох такава заповед. Сутринта, преди да сляза тук за срещата ни.

Кимнах.

— В такъв случай имам още една молба. След това ще оставя нещата във ваши ръце, магистрата, както е редно. — Магистратата кимна в знак на съгласие и аз продължих: — Бих искала да задам един въпрос на личната камериера на граждана Рогд.

Няколко минути по-късно камериерата на Рогд влезе в стаята.

— Граждана — обърнах се към нея. — Ръцете ви са пълни с благословия и никаква неистина не ще излезе от устата ви. — Казах го на радчайски, макар да бе приблизителен превод на нещо, което бях чула онзи ден чрез Осем, — когато пристъпът на камериерата причини хаос и тревога в кухнята. Повиканата по спешност надзиратела ѝ беше повтаряла тези думи, докато слагаше парченца меден кекс в устата ѝ. — Откъде взе граждана Рогд експлозива?

Камериерата ме зяпна сащисана. Направо ужасена. Никоя никога не обръща внимание на слугите, освен другите слуги, особено в тази къща.

— Моля да ме извините, флотска капитана — каза тя след дълго мълчание. — Не знам какво имате предвид.

— Стига, граждана — казах аз. — Вие знаете всичко за граждана Рогд. Е, понякога не я придружавате в Долната градина, понякога ви праща по задачи, докато е заета с други неща, но въпреки това вие знаете всичко за нея, както се полага на една добра лична камериера. А и не става въпрос за спонтанно хрумване като онзи лозунг на стената: „Не чай, а кръв". — Опитала се бе да изчисти ръкавиците на Рогд, преди някоя да разбере, че по тях има боя.

— Това е било различно. Било е сложно, планирано и не го е направила сама, защото... така де, нали затова човек държи лична камериера все пак. А и вече всичко се разкри. Граждана Куетер даде показания пред магистратата.

Очите ѝ се напълниха със сълзи. Устните ѝ се раз- трепериха, после увиснаха в крайчетата.

— Аз не съм добра лична камериера — каза тя. Една сълза се търкулна по бузата ѝ. Чаках мълчаливо да реши дилемата си — можех само да гадая дали се чуди каква част от истината да каже или да отрича упорито, но по лицето ѝ личеше, че води сериозна вътрешна борба. Всички останали също мълчаха. — Ако бях — каза накрая тя, — това изобщо нямаше да се случи.

— Винаги е била нестабилна — каза Рогд. — Още от- както бяхме малки вечно се опитвам да я защитя. Да ѝ помогна.

— Вината не е ваша — казах на камериерата, все едно не съм чула Рогд. — Но сте знаели какво е направила Куетер. Или най-малкото сте подозирали. — Вероятно бе стигнала до очевидното заключение, което бе убягнало на Рогд — че притисната до стената, Куетер няма да направи онова, което ѝ е казано да направи. — Точно затова не сте слезли в банята днес, когато Рогд ви е повикала. — А на Рогд ѝ бе писнало да чака слугинята си, излязла беше от банята да я търси и точно това ѝ беше спасило живота. — Откъде взе Рогд експлозива?

— Беше се хванала на бас, че може да се сдобие с експлозив. Преди пет години. Оттогава го държеше в една кутия в стаята.

— И можете да ни кажете откъде, кога и как, за да го потвърдим? — попитах аз, макар вече да знаех отговора.

— Да.

— Измисля си! — викна Рогд. — След всичко, което съм направила за нея, ми се отплаща така! А ти! — Обърна се към мен. — Брек Мианаай. Вдигнала си мерника на семейството ми от самото начало, още от- както пристигна в системата ни. Онази нелепа история как било опасно да се пътува през порталите очевидно е измислена. Доведе доказана престъпница в къщата ни. — Имаше предвид Сирикс, макар да не погледна към нея. — А сега ме обвиняваш в какво, че съм се опитала сама да се взривя? Не бих се изненадала, ако ти си планирала всичко това.

— Ето, виждате ли — казах на камериерата, която още стоеше и плачеше. — Вината изобщо не е била ваша.

— Лесно ще проверим историята на вашата слуга, граждана — обърна се магистратата към Рогд, намръщила чело. Видях, че Фосиф забеляза промяната в тона на магистрата, преминаването от „ти“ към „вие“ и официалното обръщение. — Но това ще го обсъдим другаде. Предлагам да отседнете при мен в града, докато изясним нещата. — Куетер и камериерата на Рогд не получиха такава покана, разбира се. Те щяха да останат в килиите на службата за сигурност, докато разпитите им не приключат и двете не бъдат подложени на съответното превъзпитание. Въпреки това нямаше никакво съмнение какво означава тази покана.

За Фосиф със сигурност нямаше съмнение и тя каза:

— Трябваше да се сетя, че ще се стигне до това. Твърде дълго защитавах Рогд. Все се надявах, че ще се поправи. Но не допусках, че... — Не довърши, явно неспособна да облече в думи онова, което така и не е допуснала. — И като си помисля, че можех да оставя чая си в ръцете на такъв човек.