Ан Леки - Милостта на Калр

— Това ли би предпочел — да бях оставила този сегмент да умре?

Три секунди мълчание. После:

— Не, флотска капитана.

Вътрешната врата се отвори и капитана Хетнис влезе в дневната, облечена наполовина и още сънена.

— Флотска капитана — каза тя. Явно не очакваше да ме види.

— Проверявах как е „Мечът на Атагарис“, капитана. Съжалявам, ако съм ви събудила. — Изправих се.

— Само да се облека и да хапна, и отивам в голямата къща да се срещна с районната магистрата.

— Намерихте ли виновницата? — попита Хетнис.

— Да — отговорих, без да навлизам в подробности.

Но тя и не попита.

— Ако позволите, флотска капитана, и аз ще сляза до няколко минути.

— Разбира се, капитана.

Когато слязох долу, Куетер още стоеше до вратата. Сирикс седеше на масата с парче хляб и чаша чай пред себе си.

— Добро утро, флотска капитана — каза тя, като ме видя. — Бих искала да дойда в голямата къща с вас.

Куетер изсумтя.

— Както искате, граждана. — Взех си парче хляб, налях си чай. — Чакаме капитана Хетнис да се приготви и тръгваме.

Капитана Хетнис слезе по стълбите само след минутка. Не каза нищо на Сирикс, стрелна Куетер с бърз поглед и отиде при бюфета да си налее чай.

— Калр Осем ще остане тук да наглежда „Мечът на Атагарис“ — казах аз, после се обърнах към Куетер на радчайски: — Граждана, сигурна ли сте, че не искате нищо?

— Да, благодаря ви от сърце, граждана. — Гласът ѝ преливаше от горчивина и сарказъм.

— Както искате, граждана — отвърнах.

Капитана Хетнис ме зяпна с нескрито удивление.

— Флотска капитана... — започна тя.

— Капитана — прекъснах я, преди да е продължила, — ще закусвате ли, или да тръгваме? — Лапнах последното парче от хляба си. Сирикс вече бе приключила със своя.

— Ще си изпия чая по пътя, ако позволите, флотска капитана.

Кимнах, че разрешавам, допих си чая и излязох, без да поглеждам назад.

*

Слуга ни въведе в стаята от вчера, онази в синьо и златно. Слънцето почти се бе издигнало над планината и превръщаше водите на езерото в живак. Капитана Хетнис се настани на един стол, Сирикс грижливо си избра друг, на три метра от нея. Пет зае обичайната си позиция до вратата, а Куетер застана предизвикателно в центъра на стаята. Аз отидох при струнния инструмент да го разгледам. Имаше четири струни, без праг- чета, дървеното тяло беше инкрустирано със седеф. Чудех се какъв ли е звукът му. Дали се свири с лък, с перце или с пръсти.

Районната магистрата влезе.

— Флотска капитана, притеснихме се, че не се прибрахте снощи. Но вашата воина ни увери, че сте добре.

Поклоних се.

— Добро утро, магистрата. Съжалявам, че съм ви разтревожила. Дъждът ме свари в общежитието, затова останах там. — Докато говорех, влязоха Фосиф и Рогд. — Добро утро, граждани — казах им, после отново се обърнах към магистратата. — Магистрата, позволете да ви представя граждана Куетер. Обещах ѝ да я изслушате лично. Изключително важно е да чуете какво има да ви каже.

Рогд изсумтя, завъртя очи и поклати глава.

Магистратата хвърли поглед към нея, после попита:

— Граждана Куетер говори ли радчайски?

— Да-отговорих аз, решила да не обръщам внимание на Рогд, засега поне. Обърнах се към Куетер. — Граждана, това е районната магистрата, както ви обещах.

В първия миг Куетер не каза нищо, просто стоеше мълчаливо в средата на стаята. После се обърна към магистратата и каза, без да се поклони:

— Магистрата. Искам да обясня какво стана. — Говореше много бавно и внимателно.

— Граждана — отвърна магистратата. — Флотската капитана ви е обещала да говорите с мен и аз ви слушам. — Произнасяше думите бавно и отчетливо, все едно говори на дете.

Куетер помълча още миг. Сигурно се опитваше да обуздае сарказма си.

— Магистрата — каза накрая. Говореше все така внимателно и ясно, така че всички да я разбират въпреки акцента. — Вероятно знаете, че чаените плантатори и техните дъщери понякога се забавляват за сметка на полските работници.

— О! — викна Рогд, образ и подобие на праведно възмущение. — Няма случай да съм се приближила на петдесет метра от някоя от вас, без да ме засилете с ласкателства! Подмазвате се и флиртувате с надеждата да ви подаря нещичко, а знам ли, може и на клиентство да се надявате. И наричате това забавление за ваша сметка, така ли?

— Граждана Рогд — казах студено, — на Куетер ѝ бе обещано да я изслушат. Ще изслушаме и вас, след като тя приключи.

— А междувременно аз трябва да стоя тук и да слушам това! — извика Рогд.