Ан Леки - Милостта на Калр

— Да.

Рогд погледна умолително майка си. Фосиф каза:

— Хайде, Рогд, флотската капитана е обещала на Куетер, че ще я изслушаме. Ако и ние имаме да кажем нещо, ще го кажем след това. — Гласът ѝ беше спокоен, изражението — ведро както винаги, но на мен ми се стори, че я измъчват лоши предчувствия. Капитана Хетнис — изглеждаше смутена — понечи да каже нещо, но видя, че я гледам, и стисна уста. Сирикс бе втренчила поглед в стената. Гневна. Не я винях.

Обърнах се към Куетер.

— Продължавайте, граждана.

Рогд изпръхтя с отвращение и се тръшна на най- близкия стол. Майка ѝ остана права. Спокойна.

Куетер бавно си пое дъх.

— Чаените плантатори и техните дъщери понякога се забавляват за сметка на полските работници — повтори тя. Чудех се дали друга сред присъстващите си дава сметка колко грижливо контролира гласа си Куетер. — Естествено, че ще ги ласкаем и ще се преструваме, че флиртовете ни харесват. — Рогд изсумтя отново, високо и възмутено, сякаш не може да повярва на ушите си. Куетер продължи: — Е, повечето от нас поне. Всяка в тази къща превръ... може да превърне живота ни в ад. — За малко не каза, че всяка в къщата държи живота на полските работници в ръцете си, което, преведено буквално от делсиг на радчайски, звучеше вулгарно.

Районната магистрата каза невярващо:

— Граждана, да не би да обвинявате граждана Фосиф или някоя друга от това домакинство в посегателство?

Куетер примигна. Пое си дъх. После каза:

— Благоволението или антипатията на граждана Фосиф или на друга в тази къща често е факторът, от който зависи дали ще получиш кредит, или не, дали ще има допълнителна храна за децата, или не, дали ще ти възложат допълнителна работа, или не, дали ще получиш достъп до медицински консумативи, или не...

— Осигурили сме им лекара — изтъкна Фосиф и от- както я познавах, гласът ѝ за пръв път потрепна.

— Запознах се с вашата лекара — казах аз. — Не се учудвам, че пациентите ѝ странят от нея. Моля, продължете, граждана Куетер.

— В забавните програми ни показват — каза Куетер, след като отново си пое дъх, — как красиви и скромни радчаи се издигат с помощта на богатите и влиятелните, и може би това наистина се случва, но не и на нас. Само едно наивно дете би си помислило, че може да се случи на нас. Казвам ви това само за да разберете защо дъщерята на тази къща е засипвана с ласкателства и получава всичко, което поиска.

От изражението на районната магистрата се досетих, че тя не вижда особена разлика между казаното от Куетер и казаното от Рогд. Погледна ме, свъсила леко вежди.

— Продължете, Куетер — казах аз, преди магистратата да е изрекла онова, което несъмнено си мислеше.

— Обещах да ви изслушат.

Куетер продължи:

— През последните няколко години граждана Рогд изискваше от моята по-малка сестра... — Поколеба се.

— Да прави разни неща — завърши накрая.

Рогд се изсмя.

— О, изобщо не се е налагало да ги изисквам.

— Явно не слушате, граждана — казах аз. — Граждана Куетер току-що обясни, че дори най-дребните ви желания на практика са заповеди и че неподчинението може сериозно да вгорчи живота на онази, която е дръзнала да ви откаже.

— А и не е имало нищо нередно — продължи Рогд, все едно не бях казала нищо. — Вие се оказвате много лицемерна, флотска капитана. Говорите високопарно за сексуално неприличие, а си доведохте питомната самири да ви забавлява, докато уж сте в строг траур.

Вече разбирах защо Рогд беше предприела този прибързан и очевиден ход срещу мен — сметнала бе, че трябва да обезвреди Сирикс.

Сирикс се изсмя, искрено изненадана.

— Ласкаете ме, граждана Рогд. Дълбоко се съмнявам флотската капитана да ме е видяла в такава светлина.

— Нито вие мен, несъмнено — казах аз и Сирикс се подсмихна. Доколкото можех да преценя, намираше ситуацията за забавна. — По същество, граждана. За четвърти път прекъсвате граждана Куетер. Ако не сте в състояние да се сдържате, ще ви помоля да напуснете стаята, докато тя говори.

Рогд скочи на крака и викна:

— Как смеете! Може да сте братовчеда и на Амаат, хич не ми пука, може да си мислите, че сте по-добра от всички други в тази система, но не вие давате заповедите в тази къща!

— Не знаех, че обитателите на тази къща са до такава степен лишени от елементарно чувство за приличие — казах съвсем спокойно. — Ако не е възможно една граждана да говори тук, без да я прекъсват, нямам нищо против Куетер да разкаже историята си на магистратата другаде и насаме. — Натъртих едва доловимо върху последната дума.