Ан Леки - Милостта на Калр

— Обвиняваш ли го? Брат си? Че не се е съпротивлявал по-упорито, че те е поставил в тази ужасна ситуация?

— О! — извика тя. — Разбира се! Случилото се няма нищо общо с факта, че ваше цивилизовано благородие доведе Рогд Денче тук. Явно знаеш достатъчно за дъщерята на дома, за да се сетиш как е станало онова с бомбата, знаеш достатъчно за нея, за да се сетиш какво ни причинява тя. Но не си го сметнала за достатъчно сериозно, иначе щеше да се размърдаш по-рано, преди един от вашите да пострада при експлозията. Скоро ще си тръгнеш и напълно ще забравиш за нас, а дъщерята на дома и нейната майка още ще са тук.

— Станалото не е по моя вина, Куетер. И не бих могла да поправя всяка несправедливост, която срещна по пътя си, без значение колко ми се иска.

— Да бе, не можеш, естествено. — Презрението ѝ режеше отровно. — Можеш да поправиш само онези, които ти причиняват лично неудобство. — Обърна ми гръб и тръгна отново.

Ако имах навика да псувам, сега със сигурност щях да го направя.

— На колко години е брат ти?

— На шестнайсет — каза тя. Сарказмът се върна в гласа ѝ. — Би могла да го спасиш от това ужасно място и да го заведеш в истинската цивилизация.

— Куетер, имам само кораба си и временна квартира на станция Атоек. Имам войници и те се грижат за нуждите ми, дори ми правят чай, но свита нямам. Идеята ти за цветята е симпатична, но непрактична. Но ще попитам брат ти дали иска да се махне оттук, и ако иска, ще направя всичко по силите си.

— Не, няма. — Не се обърна да ме погледне, просто крачеше упорито напред. — Имаш ли представа какво е — продължи и по гласа ѝ се досетих, че е на ръба на сълзите, — можеш ли изобщо да си представиш какво е да живееш с мисълта, че с нищо не можеш да промениш нещата? Че каквото и да направиш, няма начин да защитиш хората, които обичаш? Че колкото и да се стараеш, усилията ти ще са напразни?

Можех.

— Но въпреки това го правиш.

— Понеже съм суеверна дивачка. — Вече определено плачеше. — С нищо не мога да променя нещата. Но поне твоите очи ще се опитам да отворя. Ще те накарам да видиш какво сте направили. И после, ако след време отново си затвориш очите, всеки път, когато дръзнеш да заявиш, че си справедлива или че живееш по законите на приличието, ще знаеш, че лъжеш сама себе си.

— Уважаема Куетер — казах аз, — ти си идеалистка и много млада. Предполагам затова не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.

Върховете на планината вече се къпеха в слънчева светлина, а ние бяхме стигнали почти до билото на хълма.

— Въпреки това ще го направя.

— Несъмнено — съгласих се аз.

Остатъка от пътя изминахме в мълчание.

Първо се отбихме в къщата за гости. Предложих на Куетер чай и храна, но тя отказа. Стоеше на прага със скръстени ръце.

— Всички в голямата къща още спят — казах ѝ. — Ако ме извиниш за минутка, искам да се преоблека и да се погрижа за някои неща, след това ще отидем в къщата и ще изчакаме районната магистрата.

Тя вдигна вежда и рамо, за да ми покаже, че непосредствените ми планове изобщо не я интересуват.

„Мечът на Атагарис“ беше в дневната на капитана Хетнис, на пода, все така легнал по очи на импровизираната носилка. Гърбът му беше покрит с дебелата черна кора на коректива. Клекнах до него.

— „Мечът на Атагарис“ — казах тихо, в случай че спи, а и не исках да събудя капитана Хетнис.

— Флотска капитана — отвърна той.

— Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?

Стори ми се, че се поколеба за миг, преди да отговори.

— Не усещам болка, флотска капитана, а Калр Пет и Калр Осем се грижат за мен. — Още една кратка пауза.

— Благодаря ви.

— Моля те, обръщай се към тях, ако имаш нужда от нещо. Сега ще се преоблека и ще ида в голямата къща. Много е вероятно да си тръгнем още днес. Дали ще можем да те преместим, как мислиш?

— Предполагам, че да, флотска капитана. — Пак онази пауза. — Флотска капитана. Госпожо. Ако мога да ви попитам нещо.

— Разбира се, кораб.

— Защо повикахте лекарата?

Действала бях, без да се замислям за причината. Просто бях направила онова, което към момента изглеждаше правилно и очевидно.

— Защото сметнах, че би искал да останеш при капитаната си. И защото не виждам причина да се прахосват второстепенни.

— С цялото ми уважение, флотска капитана, освен ако порталите не се отворят скоро, тази система ще усети недостиг на специализирани корективи. А аз имам няколко резервни сегмента на склад.

Резервни сегменти. Консервирани човешки същества, които чакат да умрат.