Ан Леки - Милостта на Калр

— Какво искате, радчаи? — попита накрая. Макар да бях сигурна, че знае защо съм тук.

— Надявах се да говоря с Куетер, Дядо, моля. — Дядо не отговори на молбата ми, поне не веднага. След се- кунда-две се обърна към персоната вляво от себе си.

— Племеннице, помоли Куетер да дойде при нас.

Племенницата се поколеба, стори ми се, че иска да възрази, но накрая реши друго, макар очевидно да но беше доволна от решението си. Стана и излезе от кухнята, без да каже и дума.

Дядо махна към освободилия се стол.

— Седнете, воина. — Седнах. Никоя на масата не поглеждаше към мен. Подозирах, че ако Дядо им бе казал да излязат, щяха с радост да му угодят. — Ако се съди по акцента ви, воина — каза Дядо, — научили сте делсиг във Вестрис Кор.

Така е — отвърнах. — Прекарах доста време там. Както и в район Суримто.

— Аз съм от Еф — каза Дядо с любезен тон, сякаш сме седнали на раздумка. — Никога не съм ходил във Вестрис Кор. Нито в Суримто. Сигурно е много различно сега, когато там се разпореждате вие, радчаите.

— Да, в някои отношения несъмнено е различно. Самата аз отдавна не съм била там.

Куетер можеше да избяга или да откаже поканата. Идването ми тук можеше да се окаже напразно.

— Колко валскааиани убихте, докато бяхте там, радчаи? — Въпросът не дойде от Дядо, а от друга, чиито гняв и негодувание бяха надвили страха ѝ от мен.

— Доста — отвърнах спокойно. — Но сега не съм тук да убивам. Дойдох сама и невъоръжена. — Протегнах ръце над масата с дланите нагоре.

— Дошли сте ни на гости значи? — От гласа ѝ капеше сарказъм.

— Уви, не — казах аз.

Дядо се намеси в опит да отклони разговора от тази опасна територия:

— Мисля, че сте твърде млада, за да сте участвали в анексирането, дете.

Сведох глава в знак на почитание.

— По-стара съм, отколкото изглеждам, Дядо. — Много, много по-стара. Но никоя тук не би могла да го знае.

— Много сте учтива, признавам — каза Дядо.

— От майка си знам — подхвърли гневната персона отпреди малко, — че войниците, които избили семейството ѝ, също били много учтиви.

— Съжалявам — казах аз в напрегнатото мълчание, което последва. — Дори ако можех да ви дам гаранция, че не аз съм избила роднините ви, това няма да помогне и аз го знам.

— Не сте били вие — каза тя. — Те са живели на друго място, не в Суримто. Но иначе сте права, не помага. — Избута стола си назад, погледна Дядо и каза: — Извинете. Имам работа. — Дядо махна с ръка, че разрешава, и тя си излезе. На прага на вратата се размина с друга. Двайсетинагодишна, една от онези, които ни бяха посрещнали под асмата в деня на пристигането ни. Чертите ѝ подсказваха, че има роднинска връзка с Дядо, макар кожата ѝ да беше по-тъмна. Очите ѝ и ситно къдравата коса, прибрана назад с яркозелен шал, бяха по-светли. Ако се съдеше по напрежението в Стойката ѝ и по пълната тишина, която се възцари в кухнята, именно нея бях дошла да видя.

Изправих се.

— Госпожице Куетер — казах и се поклоних. Тя не каза нищо, не помръдна. — Искам да ви благодаря, задето сте решили да не ме убивате. — Дядо и другите около масата все така мълчаха. Зачудих се дали коридорът отвън не е пълен с подслушвани. Или всички се бяха изпокрили на сигурно място и чакаха да си тръгна? — Ще седнете ли?

Тя не отговори.

— Седни, Куетер — каза Дядо.

— Няма — каза Куетер, скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в мен. — Можех да те убия, радчаи. Сигурно го заслужаваш, но Рогд го заслужаваше повече.

Свих рамене и седнах на стола.

— Заплашила е сестра ти, така ли е? — От реакцията ѝ разбрах, че съм сбъркала. — Брат ти. Той добре ли е?

Тя вдигна вежда и килна глава настрани.

— Спасителката на беззащитните. — Гласът ѝ беше отровен.

— Куетер — смъмри я Дядо.

Вдигнах ръка с дланта напред — макар да бях с ръкавици, повечето радчаи биха възприели този жест като особено груб. Но за валскааианите означаваше друго — „Задръж. Спокойно“.

— Няма проблем, Дядо. Знам кога човек се чувства онеправдан. — Една от седящите около масата изсумтя презрително, но друго не последва. Всички останали се престориха, че не са я чули. — Граждана Рогд обича да тормози брат ви. А в някои отношения тя е много умна. Знаела е, че ще направите и невъзможното да го защитите. Знаела е също, че притежавате технически умения. Знаела е, че ако отмъкне експлозиви от някой строителен обект и ви снабди с инструкции за употребата им, вие лесно ще сглобите бомба. Едва ли ѝ е хрумнало, от друга страна, че ще измислите начин да направите бомбата по-смъртоносна. Металните шрапнели са били ваша идея, нали? — Нямах доказателства за това, освен впечатлението си, че Рогд рядко обмисля нещата докрай. Изражението на Куетер не се промени.