Ан Леки - Милостта на Калр

— Друго, което не ѝ е хрумнало, е вероятността да използвате бомбата срещу нея вместо срещу мен.

Все така килнала глава и с все същото сардонично изражение, тя каза:

— Няма ли да попиташ как съм го направила?

Усмихнах се.

— Уважаема Куетер. Цял живот общувам с хора, които са дълбоко убедени, че вселената би била по-добро място без мен. Дълбоко се съмнявам, че бихте могли да ме изненадате. И все пак, справили сте се отлично и ако бомбата беше избухнала минутка по-рано, щяхте да успеете. Прахосвате таланта си тук.

— Че как иначе? — Не мислех, че е възможно, но тонът ѝ режеше дори повече отпреди. — Нали тук живеят само суеверни диваци. — Последните две думи ги каза на радчайски.

— Информацията, която ви е била нужна да сглобите бомбата, не е широко достъпна — казах аз. — Ако сама я бяхте потърсили, щяха да ви откажат, а планетарната служба за сигурност щеше да ви погне. Ако сте ходили на училище, щяхте да сте научили наизуст пасажи от свещените книги, малко грижливо редактирана история и кажи-речи нищо друго. Самата Рогд едва ли е знаела нещо повече от това, че експлозивите убиват хора. Детайлите са били ваше дело. — Всъщност вероятно бе мислила по въпроса много преди Рогд да я включи в машинациите си. — Сортиране на чаени листа и поддръжка на машините в манифактурата! Сигурно сте били отегчена до смърт. Ако се бяхте явили на тестовете за пригодност, щяха да ви пратят другаде, където талантите ви биха били по-полезни и където не бихте имали нито времето, нито възможността да обмисляте пакости. — Куетер стисна устни и си пое дъх, сякаш се канеше да отговори. — Но — изпреварих я аз — тогава нямаше да сте тук, за да защитите брат си. — Махнах с ръка в знак че разбирам иронията на ситуацията.

— Да ме арестуваш ли си дошла? — попита Куетер, без да помръдне, без по лицето ѝ да проличи напрежението, което бе изтикало този въпрос на открито. Само в гласа ѝ се промъкна едва доловима следа. Дядо и другите около масата седяха неподвижни като каменни статуи, затаили дъх.

— Да — отговорих.

Куетер отпусна ръце покрай тялото си. Стисна юмруци.

— Толкова си цивилизована. Толкова любезна. Толкова смела да дойдеш тук сама, когато знаеш, че никой не би посмял и с пръст да те докосне. Колко е лесно да бъдеш такава, когато цялата власт е на твоя страна.

— Права сте — съгласих се.

— Да вървим тогава, става ли? — Скръсти отново ръце на гърдите си, но не отпусна юмруци.

— Е — отвърнах спокойно. — Колкото до това, дойдох тук пеша и ако не се лъжа, вече е започнало да вали. — Никаква реакция, само напрегнато мълчание от хората около масата и решителният поглед на Куетер. — Исках да говоря с вас, за да разбера какво точно е станало. Така че наказанието да бъде понесено според вината.

— О! — извика Куетер, най-сетне стигнала границите на търпението си. — Ти си справедливата, добрата, така ли? Само че с нищо не си по-различна от дъщерята на дома. — Отново неволно премина на радчайски. — Всички сте еднакви! Вземате каквото искате със сила, убивате, изнасилвате и крадете — и наричате това „цивилизоване“. За вас цивилизацията означава, че ние трябва да сме подобаващо благодарни, задето ни убивате, изнасилвате и ограбвате, така ли е? Каза, че знаеш кога човек се чувства онеправдан. Е, онеправдани ли сме ние, щом се отнасяте с нас както ви скимне, а ние нямаме никакво право да се защитим?

— Няма да споря с вас. Всичко, което казахте, е вярно.

Куетер примигна, поколеба се. Явно не бе очаквала да чуе точно това и точно от мен.

— Но ти ще въздадеш справедливост отвисоко, така ли? Ще ни спасиш? Защо си дошла, да ти паднем на колене и да пеем песни в твоя прослава? Но ние знаем каква е вашата справедливост, какво спасение предлагате, без значение в какви дрехи ще го облечете.

— Не мога да ти гарантирам справедливост, Куетер. Но мога да ти осигуря лична среща с районния магистрат, така че да му обясниш защо си направила каквото си направила. Това няма да промени нещата за теб. Но ти от самото начало си знаела, от мига, в който Рогд Денче ти е казала за плана си, какъв ще е краят за теб. Нещо, което дъщерята на дома, убедена в собствената си хитрост, не е включила в сметките си.

— И каква полза ще има от това, радчаи? — попита предизвикателно Куетер. — Не знаеш ли, че всички ние сме безчестни и подли? Вечно недоволни, вместо послушни и благодарни? Че интелигентността ни се изчерпва с хитрост, защото сме суеверни диваци? Очевидно е, че ще излъжа. Дори бих могла да изрека лъжи под твоя диктовка, защото ти мразиш дъщерята на дома. По време на стачките... чувала си за тях от своята питомна самири, предполагам? — Кимнах в знак на потвърждение. — Тя със сигурност ти е обяснила как заедно с братовчедите си и водена от благородни подбуди са ни просветили, отворили са ни очите за неправдите, които понасяме, научили си ни да се организираме и са ни подтикнали към действие? Защото не е било възможно сами да сме постигнали тези неща.