Ан Леки - Милостта на Калр

До края на пътуването Сирикс не каза нищо повече.

Лейтенанта Тизаруат ни посрещна на дока за совалки. Беше облекчена да ни види, очакваше с нетърпение... нещо. И с известна тревога в същото време. Докато другите пътници слизаха от совалката, аз погледнах през очите на Пет и Осем и видях, че за второстепенния от „Мечът на Атагарис“ се грижат медици и друг сегмент на кораба, а трети второстепенен от „Мечът на Атагарис“ вече е заел мястото си на крачка зад капитана Хетнис.

Лейтенанта Тизаруат се поклони.

— Добре дошла, флотска капитана.

— Благодаря, лейтенанта. — Обърнах се към Хетнис. — Капитана. Ще се видим утре рано сутринта.

Тя се поклони, а аз махнах на своите хора да ме последват и тръгнах към асансьора, който щеше да ни свали в Долната градина. Фестивалът на гениталиите беше приключил отдавна — по коридорите нямаше гирлянди от миниатюрни пениси в ярки цветове, а обвивките от бонбони отдавна бяха сметени за рециклиране.

И — макар че вече го бях видяла през очите на Тизаруат и Бо Девет — вратата към Долната градина вече не беше подпряна със счупена маса. Беше поправена и отворена, а индикаторът ѝ показваше, че вратата функционира нормално и от другата ѝ страна няма вакуум. Имаше нормален въздух и добре осветен коридор. Усетих — чрез „Милостта на Калр“ — гордостта, изпълнила лейтенанта Тизаруат. Това бе чакала с нетърпение да ми покаже.

— Всички секционни врати, водещи към Долната градина на това ниво, са поправени, флотска капитана — каза Тизаруат, когато влязохме в коридора. — Напредват и с вратите на второ ниво. На трето и четвърто също предстои да бъдат ремонтирани.

Вървяхме по малкия импровизиран булевард на Долната градина. Беше добре осветен и фосфоресциращата боя около входа на чайната почти не се забелязваше, макар още да беше там, както и следите по пода. Край пейката в центъра на отвореното пространство имаше две растения в големи саксии, гроздове от месести, източени като остриета листа, устремени нагоре, някои високи близо метър. Лейтенанта Тизаруат ме следеше неотклонно и очакваше с тревога реакцията ми при вида на растенията. Те несъмнено се бяха появили в резултат на разговора ѝ с Баснааид. Сега, когато бе ярко осветено, пространството изглеждаше още по-малко, сигурно и заради многото хора, не само местни обитатели, а и служители от поддръжката на станцията със сиви работни комбинезони.

— А водопроводът и канализацията? — попитах аз. За растенията не споменах нищо.

— Тази част от нивото вече има вода. — Задоволството да ми съобщи тази поредна добра новина почти затъмни страха ѝ, че съм се досетила за взаимодействието ѝ със земеделската служба. — Работят в другите секции, започнаха и на второ ниво. На места върви много бавно, флотска капитана, а колкото до четвърто ниво... боя се, че там още нищо не е направено в това отношение. Местните решиха, че е най-добре да се започне от секторите, които са най-гъсто населени.

— И с пълно право, лейтенанта. — Аз, разбира се, вече знаех доста за ремонтите, държала бях под око Тизаруат, Бо Девет и Калр Десет, наясно бях какво се случва на станцията.

Зад мен и Тизаруат Сирикс спря, принуждавайки Пет и Осем — които водеха умърлушената сестра на Куетер — също да спрат, и попита:

— А с местните какво? Аз още ли имам дом, лейтенанта?

Тизаруат се усмихна — добре отрепетирано дипломатично изражение, до което бе прибягвала често през последната седмица.

— Всички, които живееха в Долната градина по времето, когато започнаха ремонтите, получиха официална регистрация по настоящ адрес. Стаята ви си е ваша, граждана, само е по-добре осветена и скоро ще има по-добра вентилация. — Обърна се към мен. — Имаше известни... затруднения относно инсталирането на камерите. — Всъщност имало бе една доста напрегната среща със станционна администратора Целар, тук, на този малък булевард — по онова време асансьорите още не работеха, — която Тизаруат беше уредила с цената на удивително упорство, комбинирано с количества чар, които бяха изненадали дори мен, а аз вече подозирах, че младата лейтенанта е от хората, които не се спират пред нищо. Без представители на службата за сигурност, само Тизаруат и станционната администратора. — В крайна сметка се реши, че камери ще бъдат инсталирани само в коридорите, а не в жилищата, освен ако обитателите им изрично не го поискат.

Сирикс изсумтя презрително.

— За някои дори камерите в коридорите ще са неприемливи. Но аз май по-добре да ида вкъщи и да видя какво сте направили.