Ан Леки - Милостта на Калр

— Мисля, че ще останете доволна, граждана — каза Тизаруат, все още на дипломатичен режим. — Но ако имате някакви проблеми или оплаквания, непременно уведомете мен или някоя воина от „Милостта на Калр“.

Сирикс не каза нищо, само се поклони, обърна се и си тръгна.

— Можеш да насочваш хората директно към станционната администрация — казах аз. Досещах се какво притеснява Сирикс. Тръгнах отново, а с мен тръгна и цялата ни малка процесия. Завихме зад един ъгъл и вратите на асансьора пред нас се отвориха. Станцията ни наблюдаваше.

На „Милостта на Калр“ Сейварден стоеше гола във ваната, обгрижвана от една Амаат.

— Значи флотската капитана се е прибрала по живо, по здраво — каза Сейварден.

— Да, лейтенанта — отговори Амаат от името на кораба.

На станция Атоек, в Долната градина, влязох в кабината на асансьора заедно със своите Калр и сестрата на Куетер. „Милостта на Калр“ ми показа пристъпа на колебание, обзел лейтенанта Тизаруат при мисълта — която я измъчваше не за първи път, — че не е изключено да съм наясно какви ги е вършила тук в мое отсъствие.

— Знам, че би трябвало да ги насочвам към станционната администрация, флотска капитана. Но повечето местни биха предпочели да не ходят там. Ние сме по-близо. Ние започнахме всичко това, а и живеем тук. За разлика от служителите в администрацията. — Кратко колебание. — Не всички местни са доволни от промените. Доста контрабандни стоки минават оттук. Крадени неща, забранени медикаменти. Хората, които се занимават с това, никак не са доволни, че станцията наблюдава Долната градина, пък макар и само коридорите.

Отново си помислих за Сейварден. Тя съвсем ясно бе изразила решимостта си никога повече да не посегне към кеф — наркотика, към който бе пристрастена, когато я намерих, — и засега спазваше обещанието си. Но преди това бе демонстрирала невероятна способност да си намира източници, без значение къде се намира. Добре, че я бях оставила да командва „Милостта на Калр", а не я бях довела тук, на станцията.

Все още във ваната, Сейварден скръсти ръце. После ги отпусна отново. Жест, който познавах добре, но не бях виждала през последните месеци. Жестът изненада войната Амаат, която помагаше на Сейварден да се изкъпе, макар изненадата ѝ да се ограничи — външно — до две кратки примигвания. Думите „Тревожили сте се“ се появиха пред погледа на Амаат.

— Тревожили сте се — каза тя от името на кораба.

В асансьора в Долната градина на станция Атоек гордостта на Тизаруат от напредъка на ремонтните работи бе внезапно помрачена от пристъп на тревога и себеомраза, които бяха дебнали на заден план през цялото време.

— Виждам, флотска капитана — обърна се към мен „Милостта на Калр“, преди да съм казала нещо. — Нещата са под контрол. Според мен завръщането ви я поставя под напрежение. Тревожи се, че няма да одобрите.

На борда на „Милостта на Калр“ Сейварден не бързаше да отговори на кораба. Дала си бе сметка за неволния си жест и се срамуваше, че го е допуснала.

Е- стествено, че се тревожех — каза накрая. — Опитаха се да взривят моята капитана.

Амаат изля кана вода върху главата на Сейварден и тя вдигна ръце да я избърше от очите и носа си.

В асансьора в Долната градина Тизаруат каза:

— През последните дни има оплаквания извън Долната градина. — Успяваше да запази външното си спокойствие, гласът ѝ остана почти безучастен. — Има такива, които смятат, че не е честно ичана изведнъж да се сдобият с луксозни жилища, без с нищо да са го заслужили.

— Каква мъдрост само — отбелязах сухо. — Де и аз да бях толкова мъдра и да знаех коя какво точно заслужава.

Лейтенанта Тизаруат бе залята от нов пристъп на вина. Понечи да каже още нещо, но се отказа.

— Простете, че повдигам въпроса — каза корабът на Сейварден през устата на войната Амаат. — Разбирам защо покушението срещу флотската капитана ви е разтревожило. То разтревожи и мен. Но вие сте воина, лейтенанта. Флотската капитана — също. Винаги има риск. Мислех, че сте свикнали с това. Сигурен съм, че флотската капитана е свикнала.

Нова вълна на тревога откъм Сейварден, която се чувстваше двойно уязвима сега, във ваната, разкрита. Разкрита от въпроса на кораба.

— Не би трябвало да е изложена на риск, когато седи на двора и пие чай, кораб. — После, мълчаливо, пръстите ѝ помръднаха лекичко: „И ти не искаш да я загубиш“. Корабът щеше да разчете посланието, но Амаат нямаше да го чуе.

— Абсолютна сигурност няма никъде, лейтенанта — каза корабът през Амаат, а после изписа пред погледа на Сейварден: „С цялото ми уважение, лейтенанта, може би трябва да се консултирате с медиката“.