Луиз Пени - Убийствено студена

– А кой е изхвърлил видеокасетата и топката на ли-биен? – попита Бовоар.

– Отново Си Си. Върху топката на ли-биен има отпечатъци от трима души: Питър и Клара Мороу и Си Си.

– Логично – коментира Бовоар. – Нали топката е била нейна. Никой друг не е можел да я види, камо ли да я пипне.

– Да – намеси се Гамаш, – но ако друг я беше откраднал и изхвърлил, щеше да има отпечатъци от четвърти човек.

– Защо е решила да изхвърли топката? – попита Лемио.

– Само предположение е – каза Лакост, – но мисля, че го е сторила от чувство за вина. Само два предмета в къщата са ѝ напомняли за майка ѝ. Касетата с „Лъвът през зимата“ и топката на ли-биен. Смятам, че не го е направила, за да заличи уликите. Изхвърлила ги е, защото не е издържала да ги гледа.

– Тогава защо е хвърлила видеокасетата в боклука, а топката е занесла чак до сметището?

– Не знам – призна Лакост. – Може да го е направила в различни дни. Може би е изхвърлила видеокасетата по същото време, когато и огърлицата, но се е колебала по-дълго за топката.

– Защото ѝ е била по-ценна – съгласи се Гамаш. – Не се е решавала да я унищожи. Топката на ли-биен се е превърнала в символ на семейството ѝ, философията ѝ, фантазиите ѝ. Сигурно затова не я е хвърлила, а я е оставила внимателно в контейнера.

– Си Си е убила собствената си майка – повтори Бовоар. – Защо?

– За пари – обяви Лакост, която бе имала време да разсъждава над това. – Предстояло ѝ е да се срещне с американски бизнесмени, за да опита да им продаде философията си. Канела се е да рекламира ли-биен и е очаквала, че ще спечели цяло състояние.

– Вероятно само във въображението си – вметна Лемио.

– Вероятно, но в случая само вътрешното ѝ убеждение е било важно. Единственото, което е имало значение, е било да продаде ли-биен на американците.

– И изведнъж се оказва, че майка ѝ е пияна клошарка – додаде Гамаш, – което излага на показ лъжата ѝ и заплашва внимателно конструирания ѝ живот. Нещо е трябвало да умре: или мечтата ѝ, или майка ѝ. Нямала е голям избор.

Погледна кутията, която държеше, и отново я обърна.

B KLM .

Защо Ел бе събрала тези букви? Отвори кутията и прокара пръсти по другите главни букви: K , M , C , L и B . Затвори внимателно капака и я остави на бюрото си, като се загледа разсеяно навън. После стана и закрачи из стаята. Обикаляше бавно, с отмерена и спокойна крачка, наведена глава и събрани зад гърба ръце.

След малко спря.

Открил бе отговора.

80 А. Гамаш, частен детектив (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА

– Мадам Лонпре. – Гамаш стана и се поклони на стройната жена пред него.

– Мосю Гамаш. – Тя кимна леко и се настани на стола, който инспекторът ѝ поднесе.

– С какво мога да ви почерпя?

– Едно еспресо, s’il vous plaît .

Двамата седяха в бистрото, на маса встрани от камината. Беше десет часът на следващата сутрин и навън продължаваха да прехвърчат снежинки. Беше често срещано, но все пак странно метеорологично явление в Квебек през зимата – да вали сняг и да грее слънце едновременно. Гамаш гледаше възхитено през прозореца. Деликатни и крехки кристалчета се носеха във въздуха и се спускаха леко в Трите бора като миниатюрни призми. Розови, сини и зелени те искряха по дърветата и дрехите на минувачите.

Кафетата им дойдоха.

– Съвзехте ли се от пожара? – попита възрастната жена.

Емили също бе помогнала онази вечер. Трите с Мама и Кай раздаваха сандвичи, топли напитки и одеяла на зъзнещите доброволци. Всички бяха изтощени, затова Гамаш реши да изчака ден, преди да говори с нея.

– Беше ужасна нощ – призна инспекторът. – Една от най-лошите, които съм преживявал.

– Кой беше онзи човек?

– Казваше се Сол Петров. – Гамаш наблюдаваше Ем за реакция, но не видя нищо повече от обикновен интерес. – Фотограф. Дошъл е в селото, за да снима Си Си.

– Защо?

– За каталога ѝ. Имала е среща с американска фирма, надявала се е да ги заинтересува с проекта си. Имала е амбиция да стане гуру в областта на дизайна, но плановете ѝ са били далеч по-мащабни.

– Един вид комплексно обслужване – предположи Ем. – Цялостен ремонт отвън и отвътре.

– Фантазиите на Си Си дьо Поатие са били доста амбициозни, наистина – съгласи се Гамаш. – Казахте, че сте се срещали с нея няколко пъти, но виждали ли сте семейството ѝ? Мъжа ѝ и дъщеря ѝ?

– Само отдалеч, така да се каже. И разбира се, бяха на мача по кърлинг на двайсет и шести декември.

– Както и на коледната служба в църквата, доколкото разбрах.