Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Не! Мислех, че...

Той чу края на изречението, макар тя да не го произнесе: „Мислех, че всички знаят това“. Светове в световете. Може би цял литературен Лондон наистина знаеше, че прочутият Фанкорт вече не е неин клиент, ала не и Страйк.

– Защо не го представлявате повече? – попита той и се върна на мястото си.

Тя му подаде листчето в ръката си през бюрото; беше фотокопие на мърлява визитка с безвкусно оформление.

– Преди години трябваше да избирам между Майкъл и Оуен – отговори тя. – И като пълна глупачка... – Отново се разкашля и гласът й премина в гърлено грачене: – ...избрах Оуен. Това е единственият контакт, с който разполагам за Катрин Кент – добави твърдо, за да покаже, че прекратява темата за Фанкорт.

– Благодаря ви – каза той, сгъна листчето и го пъхна в портфейла си. – Знаете ли откога Куин се среща с нея?

– От доста време. Води я по забави, докато Лионора не може да мръдне от къщи заради Орландо. Пълно безсрамие.

– Нямате ли представа къде може да се е скрил? Лионора каза, че сте го намирали в другите случаи, когато е...

– Аз не съм „намирала“ Оуен – изрече рязко тя. – Той ми звъни след някоя и друга седмица, прекарана в хотел, за да ми иска аванс, който той нарича „подарък в пари“, та да си плати сметката за минибара.

– И вие плащате, така ли? – попита Страйк.

Изглеждаше пълна противоположност на отстъпчив човек.

Гримасата й сякаш признаваше слабост, от която тя се срамуваше, но отговорът й бе неочакван.

– Виждали ли сте Орландо?

– Не.

Тя отвори уста да продължи, но като че се отказа и просто добави:

– Двамата с Оуен се знаем от дълго време. Някога бяхме добри приятели – промълви с нотка на горчивина.

– В кои хотели е отсядал преди?

– Не ги помня всичките. Веднъж в „Кенсингтън Хилтън“. В „Данубиус“ в „Сейнт Джонс Уд“. Големи безлични хотели с всички удобства, които не може да получи у дома си. Оуен далеч не е бохем... с изключение на отношението си към хигиената.

– Познавате Куин добре. Не мислите ли, че има вероятност той да е...

Тя довърши изречението вместо него леко присмехулно:

– ...да е извършил нещо глупаво? Не, разбира се. Не би му и хрумнало да лиши света от гения на Оуен Куин. Не, в момента крои отмъщение срещу всички нас и е силно засегнат, че не е организирано национално издирване.

– Очаква издирване, макар да му е станало навик да изчезва?

– О, да – каза Елизабет. – Всеки път, когато разиграва фарса си с изчезването, очаква новината да излезе на първа страница. Бедата е, че когато го направи за пръв път преди много години след скарване с първия си редактор, номерът му мина. В пресата имаше известен изблик на загриженост. И оттогава той живее с надеждата това да се повтори.

– Жена му е категорична, че той ще се ядоса, ако бъде уведомена полицията.

– Не знам откъде си е втълпила тази идея – каза Елизабет и се почерпи с нова цигара. – Според Оуен хеликоптери и полицейски кучета са най-малкото, което нацията може да стори за човек с неговата значимост.

– Е, благодаря за отделеното време – каза Страйк и се накани да стане. – Много любезно от ваша страна, че се съгласихте да ме приемете.

Елизабет Тасъл му протегна ръка и каза:

– Не, няма такова нещо. Искам да ви помоля за нещо.

Той я изчака да продължи. Не беше свикнала да иска услуги, това беше очевидно. Няколко минути пуши мълчаливо, което доведе до ново изригване на потискана кашлица.

– Тази история с „Bombyx Mori“ много ми навреди – каза тя накрая. – Отмениха поканата ми за партито на „Роупър – Чард“ по случай годишнината им този петък. Два ръкописа, които им бях пратила преди това, ми бяха върнати дори без едно „благодаря“. Започвам да се притеснявам за последния роман на горкия Пинкълман. – Тя посочи снимката на възрастния детски писател на стената. – Носи се отвратителен слух, че съм била в сговор с Оуен, че съм го подстрекавала да подхване отново стар скандал с Майкъл Фанкорт, за да предизвикам конфликт и да организирам война с наддаване за книгата. Ако ще обиколите всички познати на Оуен – най-после стигна тя до същината на въпроса, – много ще съм ви благодарна да им обясните, особено на Джери Уолдгрейв, стига да се срещнете с него, че не съм имала представа какво пише в романа. Никога не бих го изпратила, а най-малко на Крисчън Фишър, ако не бях толкова болна. Проявих... – тя се поколеба – ...небрежност, но нищо повече от това.

Ето защо, значи, бе толкова нетърпелива да се види с него. Не изглеждаше неразумна молба в замяна на адресите на два хотела и любовница.