Род Стюарт - Автобиография

Също така отхвърлих офертата на хората от „Кадбъри“, които искаха да рекламирам шоколад във Великобритания. А в САЩ от „Памперс“ ми предложиха приятната сума от 2 милиона долара да използват част от Forever Young в реклама на памперси - тази оферта я приех. Но те не поискаха да се появявам в рекламата. Вместо това използваха снимки на сладки животни, което си беше по-умното решение. Аз изглеждам ужасно в пелени.

Но предложението на „Пепси“ беше изкушаващо. Като за начало, нямаше да се налага да пея рекламна песничка, или да се опитвам да изговарям „Пепси“ с дълбоко чувство, или нещо също толкова срамно. Дори не трябваше да се вижда как пия продукта и изглеждам щастлив. Вместо това идеята беше да запиша подобаваща песен с Тина Търнър: It Takes Two - парчето на Марвин Гей и Тами Терел. После от „Пепси“ ще заснемат видео, в което двамата с Тина ще я изпеем, а части от видеото ще бъдат използвани в рекламата. И най-вероятно двамата с Тина ще се сдобием с хитов сингъл и ще можем да използваме неоря- заното видео като реклама.

Всичко това от страна „Пепси“ звучеше много убеждаващо - макар най-убедителната част от предложението да беше, че видеото ще се заснеме на избрана от нас локация. Явно те бяха решили, че ще кажа Бърбанк или може би, по-малко вероятно, Анахайм - някое място близко до офиса им. Всъщност, разговорите с мениджъра ми се провеждаха по следния начин:

Аз:

- Къде ще ни хареса?

Арнолд:

- Някъде до море?

Аз:

- В Европа би било добре.

Арнолд:

- Има ли нещо по-изкусително от Кан по това време на годината?

И така се случи, че в началото на август 1990-а се присъединих към Арнолд в хотел „Карлтън“ в Кан, заедно с Дон Арчъл, асистентът ми по време на пътуване, и с нас пътува моят страхотен приятел Рики Симпсън, много успешен хотелиер и също поддръжник на „Селтик“. Предоставиха ми апартамента на последния етаж, който беше огромен. Банята беше с куполен таван, подобна на катедралата „Свети Павел“ - само дето тук имаше доста по-добър душ. Освен това, когато оставях панталоните и чорапите на пода, те магически изчезваха, а после се завръщаха чисти, в опаковка от картон и хартия, като подаръци от великото химическо чистене от небето. Двамата с Рики подскачахме из апартамента като ученици. Явно бяхме попаднали в ергенски апартамент, за да му се насладим напълно. Хрумна ми, че ще е голяма загуба, ако не използвам тези щедро предоставени ми удобства, в търсене на ергенски удоволствия, за които толкова очевидно бяха предназначени.

Следователно последва десет дневен период на невъздържаност, който историята ще запомни с името „Дългото, горещо лято“. (Поне ние с Рики го наричахме по този начин.)

Проведоха се телефонни обаждания, запазиха се места в самолети, наеха се автомобили и започнаха да пристигат: бивши гаджета, нови гаджета, стари любовници, нови любовници, жени, отворени към идеята за една вечер в Кан и самолетен билет първа класа за прибиране след това. Прелистих черния тефтер, както се казва, и направих своя избор. Веднага след като Арнолд дочу за тези планове, той си събра багажа и се премести ужасен в сигурния хотел „Дьо Кап“. Доста предвидливо - макар, в моя защита, всичко да беше извършено доста изкусно и професионално. Приготовленията имаха прецизността и точността на военна операция. Дон Арчъл закарваше с кола заминаващото си момиче до летището в Ница, оставяше го в сектор „Заминаване“, после се отправяше към „Пристигане“, за да вземе нейната пристигаща заместничка. Предполагам, че логистиката за олимпийските игри през 2012-а е била съвсем малко по-сложна, отколкото тази, която гарантираше гладкото протичане на „Дългото, горещо лято“.

От време на време излизахме от апартамента. Аз имах видео да снимам - макар то да се изразяваше в това как двамата с Тина щуреем по сцената на клуб, пълен с красиви хора, така че това не беше най- изморителната филмова роля. Също така Тина ни покани да присъстваме на концерта и в клуб „Спортинг“ в Монте Карло. Харесвам Тина. Станахме си близки през декември 1981-ва, когато тя се появи на сцената заедно с мен в лосанджелиската зала „Форум“, един концерт, който беше излъчван с телевизионен сигнал в кина по целия свят и в резултат на това беше наблюдаван от 60 милиона души. Това помогна за възраждането на кариерата и, тя отново се превърна в голяма звезда през следващите години. Очевидно е, че Тина има прекрасна, напориста, огромна самоувереност и огромен, чупещ прозорците глас, но се оказа, че е доста стеснителна в студиото. Когато записвахме It Takes Two, стигнахме до края на песента и аз се опитах да направя нещо като „въпрос и отговор“ между двамата, но това се оказа много трудно. Мислех си, че за нея това би било лесна работа, обаче тя беше доста срамежлива при импровизациите.