Род Стюарт - Автобиография

Така или иначе, следобеда преди концерта на Тина, двамата с Рики тръгнахме по магазините и си купихме нови ризи, нови костюми, нови вратовръзки и нови обувки, и същата вечер излязохме от хотела, убедени, че изглеждаме зашеметяващо. Отидохме до Монте Карло с лимузина и с гордост съобщихме при пристигането си, че сме гости на госпожа Търнър. Тогава портиерът каза:

- Съжалявам, господа, но се страхувам, че не сте облечени подобаващо.

- Наистина ли? Мисля, че си изглеждаме доста добре.

- Страхувам се, че изискването е за черна вратовръзка - отвърна портиерът.

Ние смутено се отправихме към един ресторант.

По-голямата част от „Дългото, горещо лято“ си беше една очевидна надута работа - частица богаташки хедонизъм. Толкова богаташки, че накрая дори се почувствах гадно. Какъв беше онзи цитат на Уди Алън? „Сексът без любов е празно изживяване - но в сравнение с празните изживявания, това е едно от най-добрите.“ Безспорно е вярно, бих казал аз, позовавайки се на експертизата ми в тази област. Но за един кратък момент, между цялото това посрещане и изпращане, усетих, че се замислям: ти си мъж на 45 години и само се въргаляш под завивките. Ти това ли представляваш? Само това ли можеш да предложиш?

Върнах се в Лос Анджелис с чувство на потиснатост. Още повече се потиснах, когато дочух, че Кели е била забелязана в компанията на мъж. През тялото ми премина чувство на ревност и се паникьосах. По онзи ужасен начин да поискаш нещо чак когато вече не можеш да го имаш; това ме накара да осъзная загубата и. Помислих си: мамка му, каква жена изпуснах!

Реших да и предложа брак. Това беше очевидното решение. То още от самото начало си е било очевидно само дето аз бях прекалено глупав, за да го забележа. Но за да сработи това, тогава щеше да се наложи да я спечеля обратно. Трябваше да направя някакъв огромен романтичен жест - нещо, което ще и се стори очарователно и неустоимо; нещо, което да напомни на Кели защо ме харесваше в самото начало и отново да го стори.

Някой ми каза, че в неделята през уикенда на Деня на труда, Кели ще ходи с новото си гадже на разходка с лодка до остров Каталина до калифорнийското крайбрежие. В съзнанието ми се роди план. Знаех от собствените си ходения до острова, че малки самолети с рекламни банери, развяващи се зад тях, често прелитаха над плажовете. Ами ако Кели погледне от палубата на плавателния съд и види предложението ми за брак в небето? Може ли нещо да е по-сладко и романтично от това?

Намерих номера на една компания, която да организира самолет с банер през ранния неделен следобед, като пресметнах, че това ще е най-доброто време за улавяне на вниманието на Кели. Казах им, че искам на банера да пише: „Кели - ще се омъжиш ли за мен? РС“. Това щеше да свърши работа, нали така?

Чувствайки се доста по-щастлив, след като задействах този план, аз се върнах към седмичните си задължения, в които имаше вечерно излизане със Силвестър Сталоун, когото в последствие щях да опозная добре и с когото, между другото, без малко да си партнирам на големия екран. (Бях помолен да се снимам във филма за футбол „Бягство към победата“, но аз бях на турне и нямаше как да го направя. Само колко щеше да се промени историята на киното.) Както си спомням, през онази неделя, със Слай се срещнахме за вечеря, а после отидохме до един нощен клуб в Ел Ей, който се казваше „Роксбъри“.

И в този клуб мярнах една жена, чието лице познавах много добре. И не можех да повярвам, че тя беше там, понеже се бях взирал в това лице, откакто го бях зърнал за първи път в една телевизионна реклама. А сега това видение от телевизионния екран бе станало реалност. Трябваше да и се представя. А после трябваше да събера малка групичка от хора, които да ми дойдат на гости, за да мога да поканя и нея, заедно с нейната приятелка и да успеем да си поговорим нормално.

Тя наистина дойде, ние си поговорихме и когато двете с нейната приятелка се прибраха у дома си в края на вечерта, на мен ми стана абсолютно ясно, че това е жената, на която искам да посветя останалата част от живота си.

Любов от пръв поглед? Не знам. Любов в края на първата вечер? Определено.

На следващата сутрин се събудих, трептящ от вълнение. По средата на еуфорията от всичко това, изминаха поне десетина минути, преди да се сетя, с ледено чувство, което внезапно премина през бъбреците ми, че бях уредил въздушно предложение за брак за следобеда.

Никакъв проблем. Ще го откажа. Обадих се на рекламната фирма. Телефонът звъня и звъня. Затворих, после опитах отново. Същата работа. Нямаше никого. Беше неделя. През уикенда на Деня на труда. Всички си бяха вдигнали чукалата.