Род Стюарт - Автобиография

И нека не забравяме кабаретната певица, която се обади на Арнолд, за да провери дали той ще идва на нейните музикални изпълнения, за които бяха раздадени гравирани покани от мое име. Естествено, Арнолд желаеше да научи подробности. Певицата заговори по-тихо и сподели с Арнолд, че той би трябвало да е наясно с това, тъй като през последните пет месеца тя е имала серия от тайни и страстни изживявания с неговия клиент в нейния нюйоркски апартамент, за които съм летял редовно до там.

Арнолд попита:

- А на кого прилича?

- На Род Стюарт, естествено - каза певицата, леко раздразнена.

- А колко е висок Род Стюарт? - заинтересува се Арнолд.

- Един седемдесет и два - каза тя.

- Явно губи най-добрите си осем сантиметра по време на полета, понеже последния път, когато проверих, моят клиент беше метър и осемдесет.

Певицата все още беше непреклонна.

- Но той ми пее. Изнася ми серенади в леглото.

- Какво точно пее? - попита Арнолд.

- Тананика ми основната мелодия на филма „Ромео и Жулиета“.

И само чрез този единствен детайл всичко стана ясно. Когато става въпрос за тананикане по време на интимни моменти в будоара, аз много повече си падам по Пета симфония на Бетовен.

Следващия път да знае.

ГЛАВА 16

В която нашият герой обича, губи и сърцето му е разбито. Със странични мисли върху възпаленото гърло, пиенето на задната седалка на колата на Рони Ууд и пеенето пред публика с размерите на Швейцария на плаж в Бразилия.

За първи път зърнах Рейчъл Хънтър в една реклама за фитнес филм - „Спортс Илюстрейтид Супер Шейп Ъп“. Рекламата постоянно се излъчваше в САЩ през лятото на 1990-а и ако беше възможно да се пристрастиш към двуминутен информационен клип, подплатен с електронна музика за фон, значи аз се бях пристрастил. Всичко около мен трябваше да спре, когато той се излъчваше. В рекламата също така участваха и Ел Макферсън и Шерил Тийгс, но онова, което привлече вниманието ми, беше момичето в металическата ликра, с прекрасните къдрици, което поучаваше зрителя за достойнствата на „телесното из- вайване“, за което гласът зад кадър казваше, че е добро за „стягане на онези дразнещи телесни части, които не можем да стопим. Помислих, че видях богиня.

Гледах тази реклама веднъж, за пореден път, облян от романтично, сърдечно сияние и размишлявах, замислен над чудесата на любовта и цялата и прелест, когато Малкълм, моят асистент, дойде и застана до мен. Когато рекламата свърши и Рейчъл Хънтър беше обещала „осем седмици за по-добро тяло“, Малкълм направи следното великолепно изказване:

- Предпочитам да съм там, отколкото в армията.

Забележително е като си помисля, че от тези не вдъхващи надежда подтици се появи романс, който предефинира термина „вихрен“, осемгодишен брак и раздяла, която ме остави емоционално съкрушен повече от всеки друг път.

Това да попадна на Рейчъл в клуб „Роксбъри“ през онази съботна вечер си беше изключително щастлива случайност: видео мечтата ми в телесна форма. В мен се прояви онзи вид закъсняла реакция: това е тя. От телевизора. Не можех да изпусна този шанс. Затова, приглаждайки сакото си, оправяйки възела на вратовръзката и събирайки цялото количество изисканост, която притежавах, отидох до нея... и направих най-смотаното нещо, което можех да направя в този момент, което беше да имитирам едно от нейните стягащи упражнения от видеото.

Какво върша? Защо просто не се успокоя и не използвам обичайните си реплики за сближаване? От доста време бях открил, че ако искаш да започнеш разговор с жена в някой клуб, просто трябва да отидеш при нея и да кажеш, с най-добрия кокни акцент и с тон на истинско любопитство: „Здравей, скъпа - какво носиш в тази чанта?“. Или можеш да използваш малко по-цветистия вариант: „Здравей, скъпа - какво носиш в тази кошница?“. При мен всеки път проработва - и винаги се получава по-добре, когато въпросната жена не носи дамска чанта или кошница.

Обаче при този случай разумът ме беше напуснал и аз имитирах нейните движения. Когато свърших с имитацията, Рейчъл се опита да се усмихне съчувствено, докато студен вятър изсвири из клуба и прелетяха изсъхнали плевели. Но поне не ми обърна гръб. Тя беше със своя приятелка. Казах им, че съм организирал скромно събиране в дома си в края на вечерта, ако желаят да дойдат и им дадох адреса до „Каролууд Драйв“, като се надявах, но не очаквах да ги видя.

И за малко да не ги видя. Нейната приятелка карала нагоре и надолу, не успявайки да открие къщата. Били на път да се откажат, когато я забелязали. Няколко от моите приятели бяха дошли от „Роксбъри“ за още питиета, включително моите другари Рики Симпсън и Тери Копли, телевизионната актриса и модел на „Плейбой“, с която си говорех приятно цяла вечер, но сега я „пуснах“ доста безсрамно, все едно беше гореща тухла. Влизайки се през входната врата, Рейчъл се спъна и се плъзна по хлъзгавия под в коридора - голямото и появяване. Сега и двамата вече се бяхме изложили.