Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Защо да не се възползваме от приятната вечер? - по­пита Райли.

Значи отвън.

Той намери място - сякаш направи магия - близо до зеленината на парка, където масите бяха разположени под дървета и феерични светлини. Някъде наблизо се чуваше приятна музика - достатъчно близо, за да забавлява, дос­татъчно далеч, за да не се натрапва.

Това местно червено вино е хубаво. Сорт „Петроко- рито". Какво ще кажете за една бутилка? - попита Бран.

Никога не отказвам питие.

Приемайки отговора на Райли за съгласие от името и на двете, Бран поръча бутилка. Саша си помисли за белинито, докато оглеждаше менюто. Отпи няколко глътки вино от учтивост и продължи с вода. Колкото до храната - наис­тина се нуждаеше от такава.

Почувства се празна и неспокойна, някак не на място.

Реши да избере риба. Все пак се намираха на остров. Разгледа блюдата, докато Райли и Бран обсъждаха ордьов­рите, които Райли предлагаше да поръчат.

Срещайки въпросителния поглед на Саша, Райли сви рамене.

За първи път съм в Корфу, но не и в Гърция. А когато става дума за храна, стомахът ми има памет.

Тогава оставям на теб. - Бран се обърна към Саша. - Ще рискуваш ли?

Аз клоня към рибата... - започна тя.

Разбрах. Ами ти, Бран? - попита Райли.

На мен ми се хапва месо.

Имаш го.

Щом виното бе дегустирано и сервирано, Райли избър- бори няколко имена на ястия на гръцки. Стомахът на Саша се сви при мисълта за странните блюда.

Пътувала ли си много? - попита я Бран.

Всъщност не. Прекарах няколко дни във Флоренция и Париж преди няколко години.

Може да не е много, но изборът на дестинации е до­бър. Помислих си, че си била в Ирландия.

Не, не съм. Защо си го помисли?

Картината, която купих. Познавам мястото, или по­добно на него, недалеч от дома. Кажи ми, къде е тази гора?

Тя я беше сънувала. Често сънуваше картините ен.

Нее истинска. Измислих си я.

Също както измисли мен и Райли и останалите, кои­то ще срещнем тепърва?

Изплюй камъчето, Саша - подкани я Райли. - Човекът е ирландски маг. Няма да се стресне от нещо странно.

Сънувах го. - Тя го каза бързо, като на изповед. Всичко. Всички вас. Сънувах Корфу - или по-точно накрая разбрах, че е Корфу, затова дойдох. Разхождах се по тера­сата на хотела и видях Райли. После и теб.

Сънища, значи. - Той отпи от виното, докато я наб­людаваше с тъмните си очи с паднали клепачи. - Ти си ясновидка. Само в сънищата ли получаваш видения?

Не. - Направи й впечатление, че той не реагира, също като Райли. А обикновено хората го правеха - със скепти­цизъм или лекомислени въпроси за бъдещето си. - Идват, когато си поискат.

Сигурно е досадно.

Тя се засмя кратко.

Така е. Досадно е. Те ще дойдат тук, останалите три­ма. Знам го. Или може вече да са тук. Но ще ни намерят, или ние ще ги намерим. А когато това се случи, не знам дали ще има връщане назад.

Към какво? - учуди се Бран.

Към живота ни, какъвто е сега.

Ако това те кара да гледаш така тревожно, винаги е за предпочитане да вървиш напред, отколкото назад.

Тя не каза нищо, докато келнерът сервираше ордьоври-

И двамата държите да откриете тези звезди и причи­ните ви сигурно са основателни. Аз знам само, че нещо иска от нас да ги намерим, иначе нямаше да сме тук. А друго нещо не желае да ги намерим. То е тъмно, опасно и могъщо. Може да не е въпрос на движение напред или на връщане назад, а на оцеляване.

Никой не живее вечно. - Райли зарови с вилицата в предястието си от патладжани.

Бран докосна лекичко ръката на Саша.

Никой не може да те накара да направиш нещо, което не желаеш. Ти избираш дали да продължиш напред, или да се върнеш назад, фейд.

Какво означава това - как ме нарече?

Каквато си. Ясновидка, пророчица.

Един пророк би трябвало да вижда нещата по-ясно.

Бас държа, че и други с твоята дарба са си мислели същото.

Върна ли се у дома, едва ли ще намеря покой. - Макар да беше самата истина, тя знаеше и друга, още по-голяма. Не можеше да си тръгне от Бран. - Затова ще вървя напред. Никога не съм вечеряла с хора, които ме приемат такава, каквато съм. Чувството е приятно.

Тя опита ястието, което Райли бе нарекла дзадзики - и откри, че гъстото кисело мляко, счуканият чесън и свежи­те парченца краставица се поглъщат с лекота.

Това също.

Храната я успокои. Може би се дължеше на виното или на уханната вечер, или на факта, че тя най-сетне бе взела окончателно решение, но изопнатите й нерви се отпуснаха.

Когато Бран отряза малко от месото и го постави в чи­нията й, тя се вторачи в него.