Томас Бреннан - Доктор Стъклен

Лангтън зачака жената да продължи, но напразно. Видя я как хвърли поглед към вратата и стисна ръцете си в скута толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха.

Следващите пет минути се влачиха като часове, докато вратата се отвори и Артър Кавъл влезе в стаята. От него лъхаше на уиски. Той кимна на инспектора, но не му протегна ръка.

— Лангтън. Радвам се, че дойде.

Вече изправен, Лангтън гледаше ту бащата, ту майката на Сара и се замисли какво ли ги е уплашило толкова силно. Зачервеното лице и влажните очи на Артър подсказваха, че е прекарал целия следобед в компанията на бутилката. Мисис Кавъл не вдигаше очи от килима пред краката си и изглеждаше напълно затворена в себе си.

— Искали сте да ме видите.

Съпрузите се спогледаха, после мисис Кавъл каза:

— Трябва да ти кажем нещо за Сара.

Не думай , помисли си остро Лангтън. Моля ви, не сега. Недейте, не мога да го понеса.

Мисис Кавъл продължи:

— Всички знаем през какво премина тя. Знаем колко страда. Колко страдахте и двамата.

Лангтън седна отново и затвори очи.

— Моля ви.

— Дори към края ние не се отказвахме, все още се надявахме. Всяка седмица науката откриваше някакво ново лечение или медикамент, някакво чудо, достъпно за всеки.

— Не само вие сте се надявали на чудо.

— Знам, Матю. Но…

— Кажи му, Луиз. Просто му кажи.

— Ще му кажа, Артър — мисис Кавъл се приведе към Лангтън и се вгледа в измъчените му очи. — Искахме да направим всичко, което е по силите ни. Ти беше заслепен от скръб, не виждаше нищо край себе си. Затова, когато доктор Редфърс дойде при нас…

— Редфърс? — Лангтън се втренчи в мисис Кавъл. Целият изстина, от главата до петите. — Какво ви каза Редфърс?

— Познавахме го от години — обади се Артър. — Баща му лекуваше моя баща, мен самия също и…

— Какво ви каза Редфърс?!

Мисис Кавъл положи длан на ръката на инспектора.

— Мислехме само за доброто на Сара, Матю. Искахме само да ѝ помогнем.

— Какво ви каза Редфърс? — Лангтън полагаше нечовешки усилия да запази гласа си спокоен. — Кажете ми.

Мисис Кавъл погледна още веднъж съпруга си и отвърна:

— Редфърс ни се закле, че може да спаси душата ѝ.

Лангтън крачеше из гостната като тигър в клетка, скрил зад гърба си здраво стиснатите си юмруци.

— Позволили сте на този шарлатанин да се докосва до Сара? Този… измамник, крадец, насилник… Какво си мислехте, за Бога? Що за лудост?

Артър прекрачи несигурно напред, но ръката на съпругата му го спря. Мисис Кавъл продължи:

— Да, Матю, бяхме полудели. От скръб. Знам, че и ти страдаше, но само за момент помисли: Сара израсна пред очите ни, ние се грижехме за нея, обичахме я, копнеехме да чуем отново гласа ѝ, смеха ѝ. Имам толкова спомени с нея. Толкова много.

Тези думи спряха порива на Лангтън. Той видя как мисис Кавъл сякаш цяла се стопи, а ръката на Артър се отпусна на рамото ѝ.

— Но да допуснете Редфърс да стори това с нея…

— Ние му вярвахме — намеси се Артър. — Той беше неин лекар и ние му вярвахме. Нямахме избор.

Много бавно стиснатите юмруци на Лангтън се отпуснаха. Толкова дълбоко беше потънал в собствената си болка, че не беше помислил колко са страдали родителите на Сара. Колко отчаяни трябва да са били.

— Разкажете ми какво точно стана. Моля ви.

Историята разказа Артър Кавъл. Редфърс се свързал с тях три седмици преди смъртта на Сара. Лекарствата вече не помагали, операция не била възможна. Трябвало да се изправят пред неизбежното. Но не всяка надежда била изгубена — Редфърс можел да им предложи една нова процедура. Научна процедура. Според убедителното му обяснение самата същност на Сара — нейният анимус — можел да оцелее, можел да живее, докато бъде намерен нов приемник за нея.

— Приемник? Тази думали употреби? — прекъсна го Лангтън.

Мисис Кавъл кимна.

— Каза още, че учените вече успешно прехвърляли затворени душѝ.

— В какво ги прехвърлят? В други тела? А с душите на тези тела какво е станало?

Артър сведе очи.

— Не попитахме.

Сигурен съм, че не сте попитали, помисли си Лангтън. Дори и подобна откровено ненормална процедура да работеше — в което той лично се съмняваше до дъното на душата си — за нея би бил необходим „бездушен“ приемник. След като беше станал свидетел на деловото убийство на Едит, Лангтън знаеше, че дѐлваджиите не се спират пред нищо.

— Продължете.

Всичко се сторило на Кавълови съвсем логично или може би те сами искали Редфърс да ги убеди. Научните му термини значели малко за тях, но самият принцип им се сторил разбираем и прост — напускащата умиращото тяло Са̀рина душа ще бъде уловена и прибрана в подходящ за това съд. Впоследствие ще бъде прехвърлена в друго тяло. Междувременно Редфърс ще пази душата на сигурно място в собствения си дом.