Томас Бреннан - Доктор Стъклен

— Мъртъв е от не повече от тридесет минути, господа.

— Причина за смъртта? — попита Лангтън.

— Ето това — Фрай посочи малка червена точка от вътрешната страна на една от китките на Джейк. — Вероятно са му инжектирали нещо, което е спряло сърцето, но мога да бъда по-точен само след аутопсия. Благодарение на вашето разследване ставам страшно опитен в диагнозите постмортем .

Форбс Патерсън се обърна към сержанта, който продължаваше да стои на прага на килията.

— Искам пълен оглед на терена под този прозорец отвън. Навярно са се прехвърлили през зида към Виктория Стрийт или откъм Кросхол Стрийт. Полицаи да разпитат всички колеги, чиито прозорци гледат към тези улици…

Патерсън продължаваше да дава инструкции на сержанта, а Лангтън с труд се бореше с надигналото се у него усещане за пълна безпомощност. Не се съмняваше, че смъртта на арестанта е планирана от доʞтор Стъклен, а самият Джейк доброволно е съучаствал в собственото си убийство, но пък никак не му се вярваше в килията да бъдат открити каквито и да било доказателства за това. В очите на инспектора докторът вече започваше да придобива свръхестествени качества. Как би могла полицията да противодейства на подобно сложно и отлично организирано съзнание?

— Ще пратя О’Нийл с една носилка да прибере тялото — обади се Фрай, вече крачейки към вратата. — Предполагам, че искаш резултатите възможно най-скоро?

Лангтън се насили да отговори:

— Когато успееш, Фрай. Събитията от последните дни са достатъчни да смажат всекиго.

Патерсън очевидно също изгаряше от желание да говори, но изчака, докато двамата с Лангтън се качиха на горния етаж.

— Какво има, Лангтън? Какво става, човече?

Лангтън поклати глава.

— Известна му е всяка наша крачка. Този доʞтор Стъклен не изостава и на косъм от разследването ни, а през повечето време направо ни изпреварва.

— Мислиш, че разполага с информатори в управлението?

— Не знам. Вероятно.

Това беше логичното обяснение. Колцина бяха онези, които имаха достъп до най-важната информация, до поверителната документация на Лангтън? Макбрайд и Пърсел. Както и Хари, момчето за всичко, но едва ли той беше виновникът. Беше смешно да подозира когото и да било от тримата.

— Прекалено се уморяваш — каза Форбс Патерсън. — Понякога приемаме някой случай твърде лично. Трябва да се отдръпнеш малко от събитията, за да ги видиш ясно.

Как? Лангтън чувстваше предстоящото посещение на кралицата като бреме, което го смазваше. Пърсел и Фелоус чакаха отговори. Отговори, които той не беше в състояние да им осигури.

Инспекторът поблагодари на Патерсън, качи се по стълбите до собствения си кабинет, потънал дълбоко в размисли, без въобще да вижда сновящите край него полицаи и чиновници. Извади досието на случая и вписа подробностите около смъртта на Мичман Джейк. Вече не можеше да го попитат за ключа от Свода, намерен в джоба му. Нито за Сара.

Лангтън извади ключа от джоба си и прокара пръст по релефния знак отгоре му. Същият като ключа на Кеплер. Що за ключалка е отварял с него Джейк? Каква връзка е имал със Свода?

На вратата се почука и при звука Лангтън затвори досието и пъхна бързо ключа обратно в джоба си. Махна на Макбрайд да седне и попита:

— Какво каза мисис Дън?

— Ами, сър, двамата с нея прегледахме картотеката на Редфърс и стана ясно, че нито един от тримата господа, съвпадащи с инициалите в дневника, не е бил пациент. Жената е доста педантична, така че грешка няма.

Лангтън отново прехвърли страниците в бележника на Макбрайд. Артър Камерън, Дейвид Хемпълман, Стивън Пауъл. Сега и тримата щяха да обяснят на Лангтън какво точно са получавали от Редфърс срещу парите си. Не гореше от нетърпение да ги разпитва, но и тази работа трябваше да бъде свършена. Хвърли поглед към часовника — три и половина. Трябваше да посети и родителите на Сара.

Инспекторът се облегна на стола и отпусна глава назад. Толкова много нишки за проследяване. Нишките на Джейк и Кеплер го водеха към Свода, както и тази на Дърам. Редфърс пък водеше към дѐлваджиите и вероятно към професор Колдуел Чивърс и Лечебницата. Мъжът, загинал на релсите в Едж Хил, водеше към доʞтор Стъклен, а може би и отново към Лечебницата? Нали сам беше заявил, че е лекар?

— Хайде Макбрайд — рече Лангтън и заключи досието по случая. — Да видим какво ще намерим сред вещите на самоубиеца.

В моргата инспекторът видя две тела, покрити с бели чаршафи. Кабинетът на Фрай зееше празен, а О’Нийл, вторият му асистент, работеше край дървената лабораторна маса, боравейки с епруветки и шишенца, пълни с разноцветни течности.